Денем се разминаваме с точността на прилепи, които нощем се търсят. Поезията е смъртно дълбока река в най-новите стихове на Саня Табакова – поет, издател и музикант от гр. Плевен.
*
Откакто те няма
гърдите ми почиват
в ръцете на спомена
за теб
и той блаженства.
*
Ти имаш бутилка вино
в хладилника си,
аз нямам празна чаша
в себе си.
Плаши ме
колко много хора не спят
и се търсят нощем
с точността на прилепи
се разминават денем..
Спомням си за вас
само през нощта,
падащи звезди.
Свети Валентин
Госпожице Любов,
ежедневно се разписвам
в присъствената ти книга.
Но ти рядко я отваряш.
Ремонт
В искрящо белосаната
още празна стая
бъдещето ти принадлежи.
Все още над тебе
нямат власт вещите,
които ще я похитят.
Освен гледката на градината
от прозореца,
през който все още можеш да скочиш.
Задръж така.
Поезията е
смъртно дълбока река
поетът е лодкар
работата му е
да ни докарва
до оня свят.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019
