Десислава Славова – Отсъствие

Отчаянието е отсъствието на смъртта от нашето време. Самоубийството е само белег на нашето атрофирало сърце. Нощта е толкова бездънна, защото се обичаме само насън в новата публикация на Десислава Славова. 

Александър Арнаудов 

 

*
питат ме дали
отчаянието ми е
равно на твоето
отсъствие
не това е
нещо повече
това е фиксиран
смъртен жест
който не знам
как да ти дам

 

*
когато си
тръгваме
един от друг
не се разделяме
а отиваме да
чакаме атрофията
на любовта ни
някъде другаде

 

*
не ѝ вярвай
пробожда
плътта ти
с усмивка
храни се
с кървящото
ти сърце
населява
сетивата ти
с фалшиви
спомени
на тръгване
е белег
отпечатък
от самоубийството ти

 

*
нощта е
толкова
бездънна
и вечна
безжизнено
гледаш в мен
а аз стоя
безучастна
можем да
бъдем обичани
само насън

 

*
изгубена между
две посоки
и две сенки
избирам пътя
към безкрайната
болка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments