Айча Заралиева – Петербург

Търсим корените си, препускайки през ритъма на сърцето си. Прибираме всичко смислено в една раница и заминаваме за Петербург да търсим щастието си в най-новите стихове на един от най-обичаните автори на Нова асоциална поезия – д-р Айча Заралиева.

 

*
Другият път
рециклирай боклука си,
откажи цигарите,
кафето,
разтворимите супи,
храните от топлите витрини.
Изхвърли всички
стари дрехи,
счупените чаши,
загорелия тиган.
Изгори снимките,
прибери всичко смислено
в една раница,
изхвърли телефона,
инвестирай в кубинки
и замини за Петербург
да търсиш щастието си.

 

*
Съседът
от отсрещния блок
познава всичките ми навици,
малките ритуали,
с които се събуждам.
Всяка вечер гледа
извивките на тялото ми.
За него съм просто
безименната жена
от мокрите му сънища.

 

*
Накъсвам времето.
На мигове.
Търся корените си.
Препускам през ритъма
на сърцето си.
И с малко закъснение
се прибирам –
там, където се будя
в прегръдките ти.

 

*
след осемдесет години
ще гледам Нева
и ще си спомням
първата ни целувка
на брега ѝ

 

*
Когда ты умреш,
будет самый красивый закат.
Диана Арбенина

Благодаря ти за всичките
прекрасни залези –
когато си ме оставял
да гледам слънцето,
как се отразява в роговиците ти.

 

*
Моля те, върви си.
Прибери всичките ни спомени,
сгъни ги прилежно в онзи плик
от рециклирана хартия
и ме остави да плача безмълвно,
гледайки безлунното небе
над квартала,
в който се влюбих още
по-силно в теб.

Върви си.
Забрави за мен.
На вселената ѝ стига,
че аз ще помня всяка секунда,
прекарана в прегръдките ти.

Моля те, тръгвай.
Имам толкова много любов
в миналото си,
че още малко няма да промени нищо.
Само утре сутрин,
преди да се събудиш,
остави сянката си
да посънува още
с мен.
За последно.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments