Георги Славов – Където чайките пеят рок

Времето се пропуква под краката ни и тъгата остава с нас до следващата ни смърт. Каишката ни е нетленна, докато се крием от живота си, там където чайките пеят рок. Представяме ви най-новите стихове на младия поет и журналист от вестник „Монитор“  – Георги Славов.

Александър Арнаудов 

 

*
ами ако на каишка можеше да сложим и нетленното
да вържем пясък или дух и после да ги развържем
сякаш е неделя и като създател ние да постъпим
интригата на скръстените палци когато готови са
за бой срещу всяка сянка която гъделичка нощем
спокойно хора на измамата хора на без и хора
на ами
не ние сме нетленни а каишката

 

*
успокойте децата си за да не бъдат
превърнати в нещо като деца
успокойте водите за да не скочат заедно
в месомелачката
успокойте всеки сън където не завършва
в анфас
успокойте дори ръцете си когато вените покажат се
по челата
смърт без причина е убийство
така че успокойте всеки гърч преди причината

 

*
в маями някъде сигурно в момента вероятно
крачи някой който би приличал на мене
ако не бях вероятно себе си в момента
а тя напусна стаята остави отворена врата
да я последвам и дори до някакво маями
където чайките пеят рок и сричат покрай тях точките отдолу
които така и не заслужиха повече
подслоних очите си в дланите
наводнение

 

на леките

за тези лудите като мен
които не завършват нощта
намерете си причината
аз моята открих я под носа ми беше
и никога отново няма да се сложа в устата на змията да умра дано
усмивките нямат ефект ужасът да бъдеш този който думи не държи а с тях заспива
за един парфюм за една емоция и за нещо като сън
всичко мирише на хризантеми
сбогом на лебедите и на младите погледи
фалшивите опори ме водят към небето
погребах лалето в мен за да се роди
нещо което надали дори ще е достойно за внуците
и винаги накрая си сам в средата
на кръга в който всичките ти хризантеми
в жертва са принесени
за един парфюм за една емоция и за нещо като сън

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments