Тодор Ников – Изборът на Чехов

Представяме ви чудесната дебютна публикация на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ на Тодор Ников. Авторът е роден през 1990 г. в гр. Велико Търново. Завършил е история, философия и психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Понастоящем работи като учител по история и активно пътува.

 

Търново

изплувах от меандрите
на Янтра
да целуна стените
на Царевец
той ме превърна в Балдуин
и отново потънах в реката

 

Кавала

гларуси похапват дзадзики
африканци танцуват сиртаки
таблата играе с гърци
пияни от силното узо
маслините са по-древни
от акведукта камарес
който напечен от
жаркото слънце
единствен очаква аргонавтите

 

Одрин

Селимийе джамия
вдъхва страхопочитание
към мъртвото османско господство
вежливи китайци пред нея
продават икони

 

Букурещ

парламентът на Чаушеску
заместваше липсващата му
ерекция
каруци пред молове
Париж завижда на малкия си брат

 

Брашов

немец облада
румънските земи
мелезът се пръкна
с барокови белези
в черната църква,
циганка от русе
ми просеше пари

 

Будапеща

на рибарските кули
лист пишеше рапсодия
тя създаде белия дунав
синята кръв на сигизмунд
неоготиката и свети матияш
страхливци онанират в тъмното
на площада на героите
романтизмът люби всеки

 

Пролет в Прага

ян хус бродеше по карловия мост
инквизицията кръжеше
над старе место
пражкия часовник с камбанен звън
извести часът на чумата
чешки студенти
заспиват от пролетна умора
в клуб 68

 

Опатия

отворих високите прозорци
на хотелската си стая
да усетя кафето горчиво
на фона на слънчевото море
духът на Тито влезе
бягаше от германците
до мен стоеше книга за усташите

 

Сплит

с диоклециан се разхождахме
из нощния град
обсъждайки марко марулич –
бащата на хърватската литература
минахме по мармонтова
към хотел белвю
разгледахме неокласическите
сгради
и се разделихме
на площад браче
утре щях да бъда
жертва на партизаните

 

Бари

олющени стени
навявят романтична
преходност
простряни италианци
се отичат от всеки
възможен и
иреален прозорец
капе върху мен
тяхната набожност
на юг е така
антихристи разпъват
на кръст светците

 

Сиена

фонтанът на радостта
приел всякакви
монети
драми и молби
тъжен
като данте по беатриче
на пиацо дел кампо
пия аперол шприц
поглеждам часовника –
точно XV век е

 

Монако

само за безсмъртни 
пише на княжеската табела
всяка крачка
в двореца на принца
в буда бар
казино монте карло
галерията марлбъроу
ми показваше
колко съм мъртъв

 

Кан

по червения килим
дефилираше суетата
полетях от покрива на
бел епоковия Carlton
към оживения Ла Кроазет
мислейки си за поезията
на Рембо, Верлен и Димитър Бояджиев
без да си развалям почивката

 

Лугано

всички швейцарски часовници
имат право на скъп собственик
пряка демокрация
езерото мие
бедните очи
мъгли пленяват
старите църкви

 

Нойшванщайн

лудвиг II сътвори приказка
сред баварските алпи
и езерото на нощните феи
го погълна
лежах с пепеляшка
в балдахиновото легло
в неоготическата му спалня
докато тристан и изолда воайорстваха
а вагнер целуваше валкиирите

 

Изборът на Чехов

мъртвите сибирски полета
не изстудиха чая на чехов
в този чудесен ден
в който реши да не се обесва
предпочете да умре
в германия като
галантен ерудит
с последната в живота му
чаша шампанско

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments