Божидар Пангелов – Невидим хоризонт

Думите са повърхността, същността е в кръвта, в сълзите, в дъха. Сърцето на света е сляпа птица, пълзяща по небето към невидим хоризонт. С голямо удоволствие ви представяме най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ – Божидар Пангелов.

 

*
думите са повърхността
същността е в кръвта
в сълзите
в дъха

на дланите ми блестят светулките
мъртвите не забравят

 

шапка

от жълти листа е направена
моята шапка
от жълти листа
тънка е моята сянка
тънка
по нея да стъпвам

думите не са моите
не са
да ги обичам

всичкото е без думи
от жълти листа

 

Февруарски шеговито

Петелът
скрива корените
на луната; усмивката –
сълзата на несбъднатото
в седем планини оставя
седем ключа.
Преливащи се цветове
сив облак в синьото небе –
акордите на търпеливите
вълни
допълват хармонията.
Достигнато
близо и далече
става новото начало,
(което вече се е случвало)
на златни обръчи – живата спирала…
И ябълката мами
змията онемяла
(липсващо звено).

 

и аз

небето е затиснато
от планински силует
с грубата реалност
на привидно
съществуване

а облаците бели
перести
с нежната сърцевина
на есенния
дъжд
оплели са невидим
хоризонт

и аз съм птица сляпа

пълзяща
по небето
(в хоризонта дълъг)

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments