Васил Прасков – Вяра, надежда, хардкор

Любовта е разликата между жертвата и самоубийството и цял живот крием белезите от прерязаните си вени. На живо от Голгота, на изток от рая и толкова смъртни в небесната си Венеция, ви представяме Вяра, надежда и хардкор от редактора на списание „Нова асоциална поезия“ – Васил Прасков.

 

тази нощ ще отмине
като сърце на пеперуда
стържещо небето

но ние няма да заспим

ние няма да се събудим

 

любов

потъвам в теб
като в светена вода
на входа на катедрала

да се прекръстя

 

на изток от рая

зимни градини покрити с мълчание
адам –
снежен човек

 

пролетно тайнство

ленин превзе зимния дворец
разстреля зимата
и остана двореца

 

бързи, леви, сръчни

капиталът
е като поезията –
никой не е направил щастлив

 

нощна смяна

работническата класа отива в рая
в събота и неделя пише поезия
после трудът отново я прави свободна

 

на вратата на съседката няма некролог

тя е на 97
и всеки ден яде
по пет ябълки

не се страхува вече
от първородния грях

 

сексът без теб
е като ковчег
без смърт

 

the passenger

в страната на черните ангели

съм забранен
като луковмарш към сърцето ти

апокалипсисът не дойде
дойде само ти

изчукай мъртвата софия
и да си тръгнем завинаги

 

сантиментални пътешествия

пускам си филм

семейство канибали яде туристи
на брега на атлантическия океан

деца глозгат женски крака
и крила на ангели

филмът е белгийски
като шоколад

 

разстояния

от гъсеницата на секса
до пеперудата на сърцето
небето е любовта

 

крадците

светът ме хвана
да бъркам в джоба му

в ръката ми останаха дребни монети
и фалшивия му паспорт

срамежлив като смъртта
се превърнах в него

 

любов

да подариш
на някой часовника си
когато часът е винаги смърт

 

смъртта е мъж
пикаещ седнал
на тоалетната чиния
на живота

 

векът на любовта

когато някой ми говори
за доброта
се сещам за антихриста
а като дойде
апокалипсиса
се сещам за теб

 

undead in venice

/Той трябва да расте, а аз да се смалявам

Йоан 3:30/

с теб

бях толкова жив
толкова мъртъв

изчезнах

и остана само ти

 

на живо от голгота

сърцето е разбойникът
който умира на кръста
но не може
да възкръсне
без млечните си зъби

 

вяра, надежда, хардкор

каква е разликата между любовта и смъртта –

при първата
няма оцелели

 

възкресение

любовта е
разликата
между жертвата и самоубийството

 

нощ

вечер като гладно куче

лаещо на прага

светът се прибира в нас
у дома

 

любов

трудът на сърцето
ще ни направи
свободни

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments