Ивона Иванова – Мескалин

Публикациите в пролетно катастрофалния мартенски брой 19 на нашето издание по стара апокалиптична традиция започват със свръхдоза мескалин, предписана на асоциалната ни публика от редактора на НАСП – д-р Ивона Иванова, която къса билетите ни за отвъд.

 

four roses

някой ми брои глътките
пипа косата ми
с тази лудост в стомаха
отидох на собственото си погребение
само ти носеше рози
увехнали

 

‘Drag isn’t it?’

смъртта на Джон Ленън
е поезия написана от Селинджър
прочетена от Бог
изпята от Бийтълс
подписана от Чапман

 

мескалин

кецове чък тейлър
люлки водки наводнения
насинени лакътни свивки
емоционални влакчета
празни и пътуващи към бедствия
возим се без билет към смъртта си
контрольорът чака в отвъдното

 

blame it on my ADD baby

в малките часове на нощта
търся музика паля цигари
всичко което води до спасение от
тъмните мисли в главата
която като балон се пръсва
и полепва по брадата ти
вътрешните ми органи стават на пуканки
от горещата ти длан
не мога да плувам но нямам нужда
никога не сме били по-щастливи
отколкото на самотния остров

 

деган

понеделник ще дойде отново
пий си витамините
не задавай много въпроси
и бъди адекватен член на обществото

 

one pill away from happiness

първото нещо сутрин
е да намериш кутийката с хапчета
която ще те накара да отидеш на работа
след това гледаш
как прозорците на блоковете
отразяват очите на небето
и всичко става розово

 

хинин

всяка сутрин
ти изхвърлям ракията в мивката
тече ми кръв отвсякъде
имам слаби капиляри
всичко се повтаря
вдигам температура до 40 градуса
и някой се опитва да ме убеждава
че това не е малария

 

sunrise belongs to moderate drinkers

паузирай живота
огън и жупел
за теб и жена ти
мълчи си
каквото си чул е без смисъл
спаси се
с диазепами и психиатри

 

cherry bomb

тичаш всяка сутрин
за здраве
за смърт
за да избягаш от себе си
никога не намираш правилната песен
виното помага вечер

 

the time we lost our way

“Journeys end in lovers meeting”
William Shakespeare

с радиалните артерии сме се свързали
като скачени съдове
тялото е просто пясък
преди душите ни да ослепеят
среща там във седем

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments