Ивайло Мерджанов – И след теб ще останат мъртви книги

Поетът е единствено там, където системата се нуждае от врагове – да започнем от вечността любовта, която няма да свърши никога. С най-новите стихове на екстремния фронтмен на асоциалното писане в историята и отвъд нея – Ивайло Мерджанов.

 

да започнем от вечността

когато разказваш
когато се смееш
когато мълчиш

при всички случаи
вечността ме доближава

тук

първата усмивка
е твоята

завинаги

 

подарък

майка ми се почудила
какво да ми вземе за рд
антология с поезия
или тениска
взела второто
майките винаги знаят

 

любовта не боли

светът е прекрасен хората са добри
работата е смислена свободата е истинска
стандарта се вдига животът е по-весел

затова се наложи
да бягаме презглава в поезията

 

вината е моя стой над мечтите ми

трябваше ли да ти кажа че към хора развивам зависимост
по-тежка от опиатната трябваше ли да ти спомена
че поради любовните ми успехи черната роза на суицида вече
по-дълго от петилетка нон стоп краси облаците ми
може би трябваше да те предупредя но днес вече е късно

 

селското гробище

сняг смирен порутен зид
и мъх зелен

камбана в далнината

 

зимни влакове

когато има плътна мъгла влакът се чува отдалече
костите му натискат релсите
стоманенотo му чело цепи снеговиелицата
глухите замръзнали гари гледат мълчаливо пътниците

 

cyberdyne systems

/на васил прасков/

поетът e точно там
където системата
се нуждае от врагове

 

свобода

смартфонът
блесва сребърно
и изчезва
към дъното на езерото

 

склоняване към история

когато забият зверските камбани
в златното небе на сянката ми братко
когато глухите ви уши съчиняват песента ми
но зная че агатон на платон липсвал е и тази нощ
когато делфина и маслината и ивицата брегова
не са достатъчни да се отровиш с поезия
тогава не остава много освен да измълчим
страданията ревността и лудостите си
защото онзи тиранин не е слизал от
трона си вече осемнайсет еона

херодот е бил сводник

историята като система идеи успява
да осере всяко чисто мислене
да оповръща всяка истина и болка

в полза на тиранина
в полза на тиранина който
не е излизал от душите и главите ви

никога нито за миг

никога
и нито за миг

 

скрито познание

най-тъпата истина
която могат да скрият
от вас
е че сте велики

 

троя

учеха ни че ахейската агресия в мала азия
намерила литературно оправдание като война
за хубавата елена а сега си мисля че войната за
хубавата елена е замазана от историците учени
като агресия на ахейците в мала азия даже го
вярвам това ще е причината омир е бил прав

 

входящи номера

прощавай колега
че не ти се преклоних
твърде длибоко усетих те че
а виж какво казват за геров. ал
той няма други представи за света
освен поетическите но ти заета твърде
раждаш едно второ forgive me че ти я
оспорих малко свръхчовешката дарбица –
за мене какво препоръчваш евтаназия ли и ти
ела да се срещнем в стих а в битието
няма нищо certain & secure освен илюзията
за сигурност ала да не се вдълбаваме
киснеш си в средата на нормата
имаш кабинет канцелария дрънкаш
яростни китарени афекти на топло единият
имал мисия другия имал приноси
разбирам те пишеш с гнева на окафезен
поетяк явно я ненавиждаш работата
два реда харесах от наградените книги
окръжена от маските на das man
заповядайте пак утре
сега сме в обедна почивка
пием си кафето в домашни чаши
системата е моето вкъщи свят няма
светът е corp. офис на новия идол от фридрих
свършил зле в края на сметката
накрая за всичко са виновни
откачалките хьолдерлин
маяковски и арто
плюс шизото
фотев

 

gender или адам & ева

само жена може да каже нека
се разделим за да е вечно и само
мъж може да повярва на това

 

ако заминеш и ти

капака евтиния мрамор сив удар
на длето стиска пръст отгоре ракията
ненужни на закопвачитe хавлиени кърпи

ако си тръгнеш
и ти

 

от цветя не разбирам

нося ти букет задгробни спомени
колкото да се убедя че единствено
любовта е безкрайна като Бог
и всичко което си ти ме спасявa

 

чудеса

твоят глас издига
камбани от светлина в душата ми
и те възвестяват
края на смъртта ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments