Ивайло Мерджанов – Съветниците на Макиавели – филм I

Освен безкомпромисни, радикални и експлозивни като сърцето и смисъла на живота, стихове, фронтменът на Нова асоциална поезия Ивайло Мерджанов пише и чудесна кратка проза, с която завършваме апокалипсиса на февруарския брой на едноименното ни електронно издание.

 

слизай от пиедестала

– Разликата – рече Костенурката-философ, – между oбикновения човек и големия автор, е че обикновения човек е несравнимо по-добър в най-важното за литературата качество: мълчанието.

 

проверката на времето

– Да, стиховете ти – рече Костенурката-философ, – може и да издържат проверката на времето, но самото време няма да издържи проверката на Бог.

 

самотата на макиавели

– Усещането, че си абсолютно сам и ще останеш неразбран, в същината си е правилно: ти си абсолютно сам и ще останеш неразбран.

– Плаче ми се – рече тихо Макиавели – нямам повече сили за нищо.

– Плачи… – каза Костенурката-философ – Понякога това е единственото, което можеш да направиш.

 

живота казваш бил ти брат

– Животът не е алчен, – рече Съветникът на Макиавели – той просто ти отнема любовта и ти дава всеки ден шанс да умреш.

 

с висоцки е или-или

– Пусни им Висоцки – рече Костенурката-философ, – или ще станат хора, или ще си останат з в е з д и.

 

logical suicide

– Логиката е опасна игра, – каза Костенурката-философ – прекалено логичния разум може да те тласне директно към суицид.

 

а тя не

– Знаеш ли – рече Съветникът на Макиавели – даскалото минава, младостта минава, абстиненцията минава, депресията минава и животът минава.

А любовта не минава.

 

за изкуството на тия по-весели дни

– Има два вида изкуство – Костенурката-философ драсна кибритена клечка и почна да разпалва печката си с брошури за Общия Европейски Дом – не горят добре, мамицата им, гланцирани са… Та има два вида изкуство – продължи тя, – едното изкарва пари, а другото е истинско.

Брошурите лумнаха в синкаво-жълти пламъци.

 

ситуацията в битието

– Нещата са по-страшни, отколкото си представят поетите… – каза Костенурката-философ – а хашишът свърши… – гътна се тя и заспа набързо.

 

vivat academia

– Академиите формират една авторитарна нагласа да казваш окончателни истини – промълви тъжно Костенурката-философ. – не мога да се откъсна от това без твоя помощ.

 

imperial grand strategy

– Глобалната идея, е като локалната идея – рече Костенурката-философ, – само че осраната площ е по-голяма.

 

самота

– Уважавай я – рече Костенурката-философ, – самотата е единствената жена, която ще e до теб цял живот. А вероятно и след това.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments