Диана Димитрова – Dear God

На субатомно ниво Бог ни напуска в един невъзможен свят. Всяка година се състарява по кожата ни и разбираме, че умирането е лесно. Влизаме в морето от безразличие в новите стихове на Диана Димитрова.

Александър Арнаудов

 

*
на субатомно ниво
съм yellow submarine
нося се по адронния ускорител
който някои на галено наричат живот
не ям жълт сняг Dear Zappa
опитвам се да съм добра Dear God
пожелавам си безсмъртие Dear Santa
в един друг /не/възможен свят

 

*
като снежни градини покрити с мълчание са душите ни
онемели от щастие

 

*
с всяка година
кислородните атоми състаряват кожата ти
зъбите ти
ставите ти
органите ти
с всяка година
точката ти на кипене се променя с един градус
кръвта ти изстива бавно
бавно
бавно
стъпваш все по-внимателно
по леда и по хорските души
усмивката ти има нужда от ботокс
с всяка нова година
/си/пожелаваш много такива
и вярваш че ще умреш щастлив
вярвай
бъди щастлив
умирането е лесно

 

*
умирам постоянно
като снежинките върху палтото на скитник
попивам в материята проядена от молци
усещам зловонието на плътта
стичам се бавно по десния ръкав
прокапвам в пластмасова чаша с разреден спирт
потъвам до дъното
после беззъба уста ме поглъща
и в корема на скитника
постоянното умиране губи смисъл
защото там се умира наистина

 

*
препускам като троянски кон из съзнанието ти
заразявам със смърт всеки код от анонимната игра на живот
и няма cure for pain

 

*
заровил глава в коленете си,
седнал на бордюра човек
плаче
всеки ден
и всяка нощ
сълзите се стичат по мократа улица
и се вливат в морето от безразличие

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments