Георги Бутраков – Всичко пас

Слънцето умира и го погребваме в себе си. Луната изтича в канала, докато подминава нощите, когато сме сами. Днес и утре са близанаци, и животът неумолимо се повтаря като вечна смърт в стиховете на Георги Бутраков. 

Александър Арнаудов

 

*
Бла-бла в името на
Изкуството

Умиращото слънце се скри
Зад клишетата за умиращи слънца
И тонове и тонове хартия го закриха
О, сигурен съм че всеки залез е донесъл
Усмивки и кимане по телефона

Знам, знам че си усетила
Тръпките във всички интервали
Похотта в паузите. Препятствията във всичко премълчано.

Шест думи са две ако се замислиш
А две са четири мълчания
И ако четеш между редовете
Този стих е още по-безсмислен.

 

Грешката да седнеш в бар с прозорци

Слънцето залита нанякъде,
Но почти не му личи,
Почти с цел описва криви между някакви космически явления
Значими колкото сме аз и ти
Колкото момичетата преминаващи по тесните пролуки на издълбани в скуката пресечки,
От тези които гледаш отзад и се молиш
Да не се обърнат
НаСдраве
И знаеш, че макар с уверена походка
Ще свърне зад следващия ъгъл и ще
Издрайфа луната и
Пак ще има смисъл да гледаме нагоре
И нещо след което да криволичим
Но хайде да не се превземаме
Няма хубав бар с прозорци
Както няма казина с часовници
И опушения таван е всичко което ти трябва
Щом вдигнеш поглед.

 

Back in black
and
Back to basics

Когато бирата се забие в бърбъна
И цялата канализация се спусне към стомаха ти
Докато студът те блъска в кръста
И Христов и всякакъв
И май уискито и бирата не са никакви форми на отопление

И когато барманката е добра
Цеди стотинки през усмивката си
И можеш да ги чуеш как дрънчат по чашите
И усещаш че си се натровил с тежки метали
Питиета
Хора
Животи
Клишета

Когато затварят рано
Когато живееш далеч
Когато тя е далеч
Когато ти си далече
Когато таксиджията има последната дума
Когато таксиджията няма последната дума

Когато си убеден че утре ще се случи
Когато си убеден че утре няма да се случи
Когато утре няма да е като днес
Когато днес и утре са близнаци

Когато всички вчера
Се наслагват в навици
Когато бирата стане за баровци
(Поне веднъж на месец)
Когато всеки вторник си в депресия
А всяка сряда надрусан

Тогава….

 

Всичко пас

Лисичка в гората се прокрадва
Има и дървар с брадва
Еленче остри си рогцата
Козички викат Сатаната
Слънчицето жарко свети
По гърбоветьи на конетьи
Ехото с псувни те вика
„Таралежът не мож’ го избъзика“
Гарвани играят сварка
Нещо – си яде шишарки??????????
Вълкът ухажва си вълчица
Порът пък е странна птица
Не знам защо но има и хлебарки
Нещо-си яде шишарки?¿?????????????????????????????????
Ловец – застрелял си сърничка
Орда хомосексуални птички
Заек страдащ от невроза
Мечка с остеопороза
Един чакал чакал чакали
Един …. И го …..
,…………………………..
И след като ви отегчих
С този тежко идиотски стих
В главата ми една мушица бръмна:
Сериозно, мисля да се гръмна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments