Райна Вакова – Сините кучета

Ние сме само сълзите на тези, за които плачем. Душата ни заема формата на усмивката, с която поздравяваме огледалото в новите стихове на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ на една от любимите ни негови авторки – Райна Вакова от гр. Плевен.

 

*
Толкова бързо се менят
очите ти,
че не смогвам да се разсея
в лявото им ъгълче.
Хмел и ужас!
Времето не допълва
празната си бутилка.
Сините кучета
силно лаят
по слънцето!
И съм сълзата на този,
за който плача.

 

*
Стъмнение.
Съмнение
С мнение…
Само Господ си вярва!
И това е изкуство.

 

*
Колко странен е всеки опит
да преразкажем себе си.
Бои, смесени с четка
номер три
до непонятни нюанси.
Рамка – доникъде.
Разюздани ноти.
Пет инструмента
с два диригента –
горен и долен
и между два свята
няколко думи
с липсващи срички.
Сещайте се
как творчеството
претендира
за нас!
Душата заема формата
на усмивката,
с която поздравяваме
огледалото.

 

*
С око различно
залезът наднича
над мътните води
до бездиханност.
Течението носи
кръгли мисли
и ги търкаля
като камъни.
Така различно
се наместват птиците
в улегналия завет
на гнездото.
Удобно е
вечерната молитва
да бъде песен,
още неизпята.
Белеят се в редичката
кокичета…
Нощта е призрак,
който се усмихва.
Различно дяволите
са ни взели.
И в резервата за
пияни сенки
се размножават
мъдрите ни чувства.
А самотата,
винаги еднаква,
убива скъпите ни сувенири.

 

*
Той е сериен душевадец,
а те го заговарят лично.
Жертви са всички повярвали,
че анатомията е излишна.
С такава мълчалива слава
осъдени са всички,
чели Книгата!

 

*
Пътувам с градски транспорт.
Всеки ден.
Рано.
Другарки и другари,
дами и господа,
Гладът ни движи.
Заспали, слепи или
изгубени…
пусти очи,
в който играят белот
роботи срещу
Бог и дявол.

 

*
Докато земята се завърти,
се завъртяха хиляда пъти облаците
и само капките дъждовни
объркаха деня с нощта.
Отпиха от стотици локви
и червеят, и гълъбът…
Десетки стихове
си търсят сушина…
И само аз се радвам,
че е зима,
която предпочита
пред снеговете дъжд!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments