Слави Томов – На седмото небе

Vaughan

По време на нашите пагански сексуални актове с мирис на: бензин, грес и лубриканти; когато сричахме погрешно научени молитви, Мануела ме питаше за тайните ми сексуални желания. Прошепнах ѝ : Да умра в катастрофа с Ани Салич…

Слави Томов

 

*
Ако се опитам да разкажа за Мануела през онова застояло юлско пладне, трябва да спомена за ниските шепоти на небесните ангели и за красотата на високите боксови аркади из неоновите плазми на моите скитания. Там срещнах Мануела. Между сънищата и с вкус на сънотворни и около пристанищните кейове полирани от утринната омара на ултрамаринените водорасли. Мануела. Не искам да говоря за Мануела. Нека говоря за Кристина. За Кристина, която нарочно ме наричаше Вон. За Кристина и Тициана. Около изоставените танкери много на юг, където веднъж пияни от небесен прах и енергийни напитки направихме инцест с Адам и Ева. Кристина и Тициана. Близо до черния пясък и по-далече от магистралите на Ballard. Захапваше яката на коженото ми яке в пристъп на възбуда и докато я обладавах, стимулирах я анално с пръстите ми , които бяха омацани с грес и бензин. После ги изваждах, засмуквах ги в някакъв пиянски cantos и лижех потта от гърлото ѝ.

 

*
Една Коледа синът ми / на 6 г./ отсече. Боксови ръкавици искал. Господи. Знаех, че се бият в детската градина и не ми хареса тази работа. Опитах се да го разубедя. Беше непреклонен. Три дена търсих боксови ръкавици за хлапе. Накрая намерих. Червени. Лъскави. Миришеха на естествена кожа. Главата ми се замая от вълнение. Даже в магазина ги разопаковах. И пред едно огледало замахнах два-три пъти. Сигурно камерите ме бяха хванали. Маркирах ги на касата. Казах да ми опаковат пакета в синьо. Оставих дори бакшиш на продавачката и визитка. Беше рус Ангел. С голям бюст. Казах ѝ, че съм Световно известен писател. И тръгнах аз. С боксовите ръкавици. И срещам една стара любов. Монита. Какво съм правел? Къде съм се губел? Време за по едно кафе нямал ли съм бил? Съгласих се. Имах стар любовен романс с Монита. Пием ние. И след кафето вино. И Монита го удари на спомени. Ех, Младост. Спомени. Спомени – натъртвам. И както си стоим Монита иска да види какво има в пакета. Казвам подарък. Ама какъв подарък? И тя го разопакова. Ухилва се. И аз се ухилвам. Изважда боксовите ръкавици и си ги слага. Щрак. Снимаме се. Поръчваме си бира. И както си поръчваме Монита ме кара да се изправя. Избива ме на смях. Изправям се. И тя заема боксова стойка. И аз заемам боксова Стойка и едва сдържам смеха си. И както ми е смешно Монита ми замахва. Замахва и ми разкървавява носа. Господи. Свих се. И я чувам

– Харесвах те аз тогава Слави, харесвах те, но защо кучи сине след като ме подлъга за любов на плажа на следващия ден като ме видя се направи че не ме познаваш и беше с други момичета.

 

*
Значи, Рокси от Пловдив като дойде, Ателието ми светна. 3 дена чисти. И аз чистех. Ама Рокси не харесваше моето чистене. Луда жена. Не ѝ обръщах много внимание. Сутрин ми пишеше на един лист какво да купя и аз го купувах. Ама като имаш жена в къщата, трябва да кажеш ‘бай’ на момчетата от кварталния бар, с които гледаш бокс и на куртизанките. И един ден тя ме подуши. Значи по платени жени съм ходел? По курви? По несретни нещастници. Тръгна да се съблича домашната роба. Почна да се облича и да ме  заплашва, че ще си тръгне. Слугиня ли ми била? За какъв съм се мислел. Лягал съм вечер до нея, а ризите ми били омацани с червила на провалени жени. ПРОВАЛЕНИ ЖЕНИ – СТО ПЪТИ ГО ПОВТОРИ. Покаях се. Край. Станах порядъчен мъж. Жена ме опитоми. И една вечер, още с Рокси нямахме близост я целунах по врата. Груб съм бил. Какво съм си мислел, че тя била като останалите нещастни женици – ли? Пак си замълчах. Отворих си една бира, излязох да зяпам морето и оставих тази луда жена сама да си спи. След 10 мин. Слави, къде си? Тук съм Рокси. Къде тук, бе Слави? На терасата. И какво правиш на терасата? Пия бира на терасата. Абе Слави, жена имаш в леглото, ти бира пиеш на терасата. Аха. Хванах ѝ аз намека. Връщам се. Чака ме. Зениците ѝ разширени. Загасям лампата. Хвърлям се отгоре ѝ. Опипва ме. Дърпа се. Става и включва лампата. И ми вика:

– Абе, Слави, няма ли да пораснеш. С жена прави ли се любов да си облечен с боксьорски шорти?

 

*
Значи, 500 звонк бих дал на Ани Салич само да я имам за половин час в някой хотел около бандитските Бургаски докове с втъкнат Jean Genet зад токата на колана ми.

 

*
Много пичове чикиджии се мислят, как да вкарат една жена в леглото си, но винаги грешат. И аз грешах. Водех красивите бамбини до една механична боксова круша до пристанището и удрях по нея. БАМ. СТРЕЛКАТА УВИСВАШЕ.Познавах пича де, така се бяхме разбрали да ми я настрои, за да впечатля някое момиче. Имаше измама, но и силен бях в ръцете. Същото беше и с въздушните пушки. БАМ. Плюшено слонче. Или плюшено мече. Но с морето майтап нямаше. Гмурках се перли да им търся. Търсех им. И никога нищо не намирах. Само очите ми се възпаляваха от солената вода. Накрая на момичетата им купувах гердани от рапани от амбулантните търговци около плажната ивица. Ама тогава бях много млад. Млад и глупав. И много ме влечаха остриетата, пиенето и ръкопашните спречквания. И един ден срещнах Теди. Помнех Теди от плажните барове. Теди на времето беше влюбена в мен, но аз я бях наранил заради друга жена. Теди. Намери ме на дъното на живота ми. Много стар. Стар и уморен.слагах ризите си влажни по гърба, а копчетата на балкона си шиех с тел. Теди. Пренесох се при нея. Правеше ми чай и ме черпеше със сладкиши. Теди. И се отдаваме на спомени. Отдавахме се ние на спомени. И Теди ми казваше, че може би съм станал много по-зрял, но ‘лудостта си я имало в мен’. Усмихнах ѝ се. И един път ме накара да ѝ покажа дланите си. Показах ѝ ги. Груби били. С много белези. Изсушени от ледения вятър до морето. И една вечер решихме на бар да отидем. Тръгнахме. Бях с изгладена и суха бяла риза. Тръгнахме. Вървяхме. Много луни имаше по небето. Много луни и неспокойствия. Теди и аз. И както си вървяхме с Теди някаква сополива шайка ѝ подхвърли нещо неприлично. Подхвърли ѝ. И аз се обърнах. И Теди ме накара пак да се обърна. Целуна ме. И ми каза:

– Слави, не си на 15 да се биеш с всеки пъпчив тийнейджър.

 

*
Рони ме запозна с Вадим Вишневски. Вишневски. Изгледа ме подозрително. И ме накара да седна. Седнах. Разприказвах се. Накара ме да стана. Станах. Да съм се съблечал. Съблякох се. И той се съблече. Усмихна ми се. Имаше зараснал белег на дясната скула от автоматичен нож от улично спречкване. Подаде ми бутилка с бира и ме накара да слезем до южния плаж. Слязохме. Влязохме във водата. Вадим Вишневски и аз. Полуголи. Никой с нищо да не ни подслушва. В дрехите се криели много микрофони. Разбрал за мен. Рони-моряка всичко му бил разказал. Вадим Вишневски. Кралят на Южното Черноморие. Небесният Deum на красивите courtesas и контрабандата от забранени стоки. Предложи ми пари. Нямаше как да му върна тези пари. Не искаше да му връщам парите. Даде ми ги. И аз си накупих скъпарски обувки от естествена кожа, елегантни бели ризи, механичен часовник , сребърен ланец за дясната китка, вталено сако, оправих си зъбите и тръгнах към Плов. Вадим ме предупреди само нея да не удрям…

 

*
Глезените жени от София не познават видовете риба, а какво остава за мъжете. Пристига ми Лори от София. Изтънчена, деликатна, чувствителна. И аз на рибния пазар я закарах. Носът си запушва. На риба миришело. Така. Показвам и в една каса риба. Гледа я тя и ми вика: сафрид. Сгъвам се от смях. Не е сафрид, ами е чернокоп. И пак: Каква е тази риба, Лори? И тя: скумрия. Пак смях. Паламуд, бе Лори. Ами тази? И тя: калкан. Глупости. Глупости. Морски таралеж е бе Лори. Голям кодош. Но я научих. Хрилете да гледа дали са кърваво червени и очите на рибата. И така си минаваха дните с Лори. Много я беше страх от риба, която мърда. И за да преодолее страха си я качвах на багажника на колелото си и я карах на Моста. Да гледа рибарите. Как слагат стръв на кукичките. Как вадят риби. Как пръска леден дъжд. Как рибарите ни се хилеха зад гърба. Накрая на ресторант я водех.

 

*
Казвам аз на актрисата Десислава Моралес. Бебс, ако дойдеш при мен като джентълмен с тебе ще се отнасям. Ще те разхождам из кейовете в Бургас. Гердани ще ти купя. Огледала. Пантофки. Дрънкулки. Два бона имах аз тогава. И тя: Слави, много си мил, ама мъж си имам. Накарах я с мъжа си да дойде. Нарече ме – откачен човек. Нарекох я – лигла. И един ден се напих. Като Malcolm Lowry. Напих се като Свиня и на другия ден ѝ пратих подарък до София. Един розов корсет. Затънал в пясък. Пясък и рапани. И шоколадови бонбони ѝ пратих. И бутилка с вино. Получила ги. О, колко галантен мъж съм бил! Галантен.Умирах си в леглото да я вкарам. И така. Не скланяше за близост. И в епилога се напих пак и ѝ пиша: Десита, да ти го сложа в устата, курве долно. И това беше моята любов. Софиянките са много нависоко. Много нависоко. И от високото падат. Аз скачам спокойно от Бургаския мост.

 

*
Много харесвах Поли от София. Налята брюнетка. 100 любовни писма ѝ написах. И една вечер бях пиян и сам сгреших взех, да ѝ кажа че съм си представял нея и се пипнах. Нарече ме жалък мъж. Извиних ѝ се. Мислела ме за много по-възвишен. Мислела, че не съм бил като всички останали прости мъже, които правели от жените курви. Разкаях се. Допитах се до един стар приятел. Рони. Как да умилостивя една жена. И той ми каза да ѝ пратя скъпо секси бельо. Пратих ѝ. И вечерта Поли ми пише. Какви били тези срамни неща, които съм ѝ пращал? Акъл имал ли съм? Маниак ли съм бил. Идваше ми да претрепя Рони. Както и да е. Подлъгах аз Полина. Ясни ми са жените. Преди да дойде в Б. Три седмици тренирах, за да си увелича бицепса. И накрая пристигна. Господи. Ако беше куртизанка щях да ѝ дам 700 кинта за един час. Огледа ме. Нормален ѝ съм ѝ се бил струвал. И реших да я изненадам. И тя се засмя. Засмя се. Казах ѝ, че имам огромна изненада, която никой друг мъж никога не и е правил. И тя откачи. На седмото небе отиде. Но ѝ казах условието. Да си затвори очите където я водя. Очите. Отвори ли ги край. Край. И купих предварително 2 много скъпи билета за един боксов мач. На първия ред. Купих ги. Завързах очите на Полина с един шал. Хванах я под ръка и вървим. И тя. Само да съм посмеел като жена да я пипна животът ми щяла да стъжни. Успокоявам я. И влизаме в боксовата зала. Карам я да седне. Сяда тя. Махам ѝ шала. И се ухилвам. Господи. Полина не ѝ бе до смях. Ама какво правела тука? Нарече ме примитивен тип. Показах ѝ цената на билетите. Ухили се и ми вика:

– Абе Слави, много сложни движения правиш да вкараш една жена в леглото си.

 

*
Свикнал съм да бъда толкова много с красиви куртизанки, че по случайност ако ми върже ‘порядъчна жена’ не знам какво да правя. Как да я докосвам. Къде мога да я докосвам. Дали за допълнително облекчаване трябва да си плащам. Или ако я целуна по устните няма да ми вземе двойна тарифа. И Един ден се запознах с едно обикновено момиче. Не знам как трябва да се държа с ‘обикновени момичета’. Не влагам нищо. Пия си бирата и броя кометите в небето. Все тая, и да ми върже и да не ми върже, пак по куртизанка ще отида. Само, че тази се оказа друга. Дори името ѝ не помня. Но помня евтиното ѝ бельо с различни цветове. Помня платнените ѝ обувки посред зима. Помня и изхабените ѝ пръсти от миенето на много чинии. Хич не бързах. Дясната ми китка бе подута и омотана в бинт заради канадската, която играех из баровете, а лявата омотана със скоч заради една прясна индигова татуировка на Jean Genet. Нека я нарека Луиза. Много се притеснявах аз от Луиза понеже никакви пари не ми искаше. И в епилога на вечерта я поканих аз в Ателието ми. Колко студено било само. Легло нямал ли съм? Сушена херинга ли съм ядял? Легнах аз по гръб на едно подобие на легло от пристанищни палети и запалих цигара. Запалих цигара и издишах бял облак от студ. И Луиза седна до мен. Седна до мен. И аз я гушнах. Покрихме се с норвежкото ми пухено яке. И както си лежим, Луиза ми казва:

– Слави, до теб жена стои, прегърни ме като жена, а не като боксьор, който е в клинч и се пази от удар.

Прегърнах я.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments