Миглена Цветкова – Анамнеза

Бог съществува в очите ни, когато се гледаме. Сърцето ни е криогенна камера и пръстите се ронят като скреж. Смъртта е анамнеза на живота в стиховете на Миглена Цветкова. 

Александър Арнаудов 

 

*
Разширяването
на Вселената,
Големият взрив
и доказателството
за съществуване
на Бог,
са в зеницата ми,
когато те гледам.

 

Анамнеза

В криогенната камера
на чувството,
при тези насрещни,
минусови 218°,
кислородът
в кръвта
се превръща
в небесносини
и полупрозрачни
стружки.
Пръстите се ронят
като скреж.
Недокосването е
животозастрашаващо.
Назначава се по спешност
кръвовливане
от неизвестна
кръвна група –
Т(е)Б(е).

 

Делник

Всичко е същото.
Само дето нощес е валяло.
Все същите хора в тролея.
Грипът се промъква гратис.
Избирам единична седалка.
Нося нещо неназовимо.
Прилича на дупка,
прогонена с цигара.
Поне не личи.
Още няколко локви
прескочени
и балончета в тях,
с неприлично кратък живот
издишат въпроси.
Всичко е същото.
Само някаква липса
жестоко ме боцка
под ноктите.

 

*
Студът превзема
тротоарите.
Опустяват
детските площадки
и пероните.
По голите тела
на сградите
думите са татуси,
изгубили от чара си,
с бледи значения…
Премръзналите пръсти
на дърветата
дерат очите на небето.
Каква ирония…
Каква наивност е
оголването
точно преди студ.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments