Маргарита Черникова – Януари

През януари нарастват броя на самоубийствата и небето разнася снега, за да направи гробница. Животът ни е просрочен и се давим във водата, по която вървим. Вдишваме света и издишваме болка в новите стихове на Маргарита Черникова. 

Александър Арнаудов

 

Януари

Небесни шлепове товарят
и разнасят сняг.
Семената придърпват
завивките си.
Търговецът на
зърнени храни
почина снощи вечер
в шест.
Застреля се заради
просрочен дълг.
Съпругата му отнесе
оръжието при лихваря
като залог,
а той се простреля
от ревност.
БТВ новините:
Поскъпна цената
на хляба.
Нарастна броя
на самоубийствата.
Учените разработиха
нов транквилант,
напълно натурален
и безвреден,
извлечен от
скротума
на ленивец.

 

Възхождане

На теб морето
ти е до колене,
а аз ходя
по водата.

 

Тази нощ

Узнах, че копнежът ми е голям и пълен, колкото луната.
Забоден е несигурно върху полето на нощта
като обяснителна бележка, напомня, че ни има.
По залез прогизва от внезапен дъжд и не се чете.
Сутрин се събужда влажен от съня, с лепкави клепачи
и пак не се разбира – все тъй несигурен.
Такъв ще бъде чак до края на пътуването ни,
през който и път да минем, по всяко време на годината.
Отрекъл разума!
Презрял виденията в зимата на всички гладни вълци
виещи срещу голямата луна, която нищо не ни обяснява.
Изгубени ще се спасяваме един в друг, протегнати
до там където стигаме, напълно слепи за света край нас.
Очите ми, очите ни, любими!

 

Безлюбовно

Вън така замириса
на студ!
Търговците в магазините
за цветя с
малките кибритопродавачки
пред тях
сложиха табелка -затворено.
Дори магазинчето
с две полички,
в което имаше надежда
за всички
заключи врати.
Миризмата беше
нетърпимо безлюбовна и
смразяващо безнадеждна.

 

Ден

Денят ми толкова
се натовари с болка,
че се прегърби като
хамалин на пристанище.
Какво да го правя?
Да го заведа на танци?
Сресан на път
с фрак и кърпичка.
Каква гротеска!
С квадратни длани,
изпочупени нокти
и болни кости.
Никога не е танцувал.
Може би съвсем
несъзнателно
в детството.
Да го влюбя?
В някоя евтина
проститутка
на доковете.
Виждам го!
Извади измачкан
лист и молив.
Плака дълго.
Плака с думи и глас.
Много думи!
Тежки,
сгърбени,
квадратни
и неугледни.

 

Тази вечер

Приключвам
труден ден
без да си създам
навик да живея.
Нощта ще влезе
да оповести на
времената края,
а аз не се научих
да заспивам.
Когато сребристото
крило на утрото изплува
от мътилката на здрача
населен с призраци от
толкова години (без нощи ),
няма (да зная как) да се събудя.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments