Митко Ламбов – Азбука на рани

Животът ни е една бездомна снимка. Вятърът я убива и спасява спомените от очите на самотата. Светлината нахлува в нас и зачева вечност. Отказваме да бъдем забравени в новата публикация на Митко Ламбов.

Александър Арнаудов

 

ХРАНА

Една бездомна снимка,
настъпана от звуци, отвътре обичана – отвън разлюбена,
чака самоубийствено вятър
и отказва да бъде храна.

Излез по ноти на въздух.
Излез от наизустената азбука на рани.
Излез от цифрите на успеха. Мракът в главата ти не може да бъде свещ във възглавница. Излез от разбития трактат на кошмари. Излез от лешояда – кумир на всяко бясно куче, излез от корема на произвола без абслютно нищо. Излез от ироничния цинизъм и подари брега на морето за шепа изгреви. Излез от естетическите псувни на рибари без улов.
Излез от твърденията, че слънцето се отича по намерена карта, че пътищата започват и свършват със самота, че дела и думи се сливат в корени, състояния на печал и радост покълват през новородения сняг, по формите им се ориентира утрото, а носталгията ги застига винаги.
Излез от интересните обещания на хоризонта, излез от захаросаното домашно сладко на мухлясалата поезия, излез от изкуството на красивите депресии, от заразеното детсво на символи, от стерилните формули и хипотези, от градовете на разврата, от сескуалните пози, в които те планират, излез през носа
на деспотични владетели,
излез през задника на фалшиви молитви,
излез от очити на примирени нагаждачи.
Вярвай, в каквото поискаш,
в Отца, и Сина и Светаго Духа, в жена си и двете деца,
в кучето непознало предателства, в милионите майки, родили с писък нерешителни страхливци, но излез от религията на лъжите, излез без съмнения от погубващите изкушения. От алчният извратеняк, който се възбужда с агресия за чужди светове. От екзотичните жертви между полове и ценности.
От астрология и астромония скрити в мистичните небеса на анатомията.
И слез от стълбата – граница, по-ниска от глезена й.
От пентаграмните улици, от повърнатата мъдрост на вековете, от академичното уриниране на пияни философи, излез с подобаващо въображение и никога трезвен. Излез от еманципацията на бръщолевенето.
И от словесната диярия на безсрамни манипулатури.
И от сянката на гении, непринадлежащи на исторически блудства.
И от ограничителната заповед на разума.
И от вестносеца на последни желания.
И от правата линия на живота, излез, и нагоре – надолу, надолу – нагоре, танцувай и обичай, който те обича, танцувай и обичай, когото обичаш.

Щурецо, изящно импотентен,
свири с въглен на сърце,
пей от портрет на пясъчен часовник, предизвиквай на дуел дъжда, но докато лъчи нахлуват в теб и чезнеш,
зачевай, не вечност за мига,
а храна за глад.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments