Айча Заралиева – Към черната дупка

Декемврийската депресия е продължена от януарска апатия и така до края на света, който искаме да изчезне безследно в черната дупка на сърцето ни. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева, чиято следваща книга с поезия явно ще е още по-дарк от наскоро излязлата ѝ стихосбирка „Спомени за рециклиране“, първият тираж на която вече е изчерпан.

 

*
илюзиите ми се разтварят
потъват към черната дупка,
която приемах за твоя душа

 

*
толкова се страхувах
да те загубя
че се вкопчих
в измисления ти образ
който рисувах
дълги години
а сега те виждам
истинска
зла и отмъстителна

 

*
много исках
да избягам от теб
обаче
мога само да те обичам
и нищо повече
от това да бъда твоя

 

*
Януарската ми апатия идва
като продължение
на декемврийската депресия.
Самотните хора
нямат право да бъдат щастливи, нали?
Обществото ни мрази
заради свободата
и неумението да сменяме памперси,
заради страха, че ще им отнемем мъжете.
И жените.
И децата.
А ние искаме просто да ни позволят да живеем
сами.

 

*
Всяка луна се учи
от своето слънце
как да свети по-силно
и по-дълго да отразявя любовта,
от която е зачената.

 

*
Сълзите от радост
промиват погледа,
избърсват прах, страх
и други човешки нечистотии,
за да блесне накрая
истина.

 

*
Да вярваш понякога
е повече от всичко, което
би могъл да направиш
с действие,
отричане
или търсене на истина.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments