Животът ни е пътуване към мрака, докато се превръщаме в птици със забити в земята и небето криле. Лятото на тъгата ни е предверие към зимата на сърцето. Зачеркваме света и оставаме отвъд него с любовта си в най-новите стихове на Ива Спиридонова.
Александър Арнаудов
Пътуване към мрака
а слънцето е гаснеща звезда
обричаща ни на надежда
която ни връхлита
когато се погледнем
с не повече
от скоростта
на светлината
Кутия за птици
слепите и лудите
наследяват света
другите сме птици
в кутията
забравени криле
Копнеж
самотна пеперуда
опазила крилете си
от огъня
прощалният ти полет
ще е в мрак
Докосване
другото име
на къдриците ти
самота
отдръпнах ръце
да ги покръстя
Сезони
„And I must confess, instead of
spring, it’s always winter.“
Madonna
мъглата е преддверие на зимата,
дошла в сърцето ти наесен
и тялото ти плува в нея като в сън
от който няма повече
да се събудиш
напролет
бялото в косите
няма да е цъфнали череши
Туптене
успя да ме изтръгнеш
имаш рана
отляво
върху белия си дроб
и трудно дишаш
не е от мъглата
от празното
в един живот
Бъдеще
залагам живота
за нощите
руска рулетка
и последният ден
на света
ще е с теб
Любов
Отричай ме.
А мен отдавна ме няма. Не оставих нищо никъде в теб. Само отражение, мираж, сянка, от която се страхуваш. И вярваш, че още ме има, ужасен, че може би съм изяла свободата ти. А аз съм толкова далече, колкото не съм била и преди да ме има. Защото никога не ми позволи да стигна до тебе.
Отричай ме.
Накрая ще признаеш, че съм всичко, което някога е съществувало.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019
