Ива Спиридонова – А слънцето е гаснеща звезда

Животът ни е пътуване към мрака, докато се превръщаме в птици със забити в земята и небето криле. Лятото на тъгата ни е предверие към зимата на сърцето. Зачеркваме света и оставаме отвъд него с любовта си в най-новите стихове на Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

 

Пътуване към мрака

а слънцето е гаснеща звезда
обричаща ни на надежда
която ни връхлита
когато се погледнем

с не повече
от скоростта
на светлината

 

Кутия за птици

слепите и лудите
наследяват света

другите сме птици

в кутията
забравени криле

 

Копнеж

самотна пеперуда
опазила крилете си
от огъня

прощалният ти полет
ще е в мрак

 

Докосване

другото име
на къдриците ти

самота

отдръпнах ръце
да ги покръстя

 

Сезони

  „And I must confess, instead of
   spring, it’s always winter.“
Madonna

мъглата е преддверие на зимата,
дошла в сърцето ти наесен
и тялото ти плува в нея като в сън
от който няма повече
да се събудиш

напролет
бялото в косите
няма да е цъфнали череши

 

Туптене

успя да ме изтръгнеш
имаш рана
отляво
върху белия си дроб
и трудно дишаш
не е от мъглата

от празното
в един живот

 

Бъдеще

залагам живота
за нощите

руска рулетка

и последният ден
на света
ще е с теб

 

Любов

Отричай ме.
А мен отдавна ме няма. Не оставих нищо никъде в теб. Само отражение, мираж, сянка, от която се страхуваш. И вярваш, че още ме има, ужасен, че може би съм изяла свободата ти. А аз съм толкова далече, колкото не съм била и преди да ме има. Защото никога не ми позволи да стигна до тебе.

Отричай ме.
Накрая ще признаеш, че съм всичко, което някога е съществувало.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments