Венелин Бараков – Нощ

Лапидарността, радикалната простота в поетиката на Венелин Бараков неизменно се опитва да улови неназовимото, апофатичното, „есхатологичното тук и сега“, това за което „няма език“, а само вяра, надежда, любов и сърце. Предлагаме новите стихове на поета от гр. Трявна в мистичната нощ на душата на списание „Нова асоциална поезия“.

 

тъгата

е любов

 

любов

мина
цяла вечност
преди
да се срещнат

 

нощ

по улиците вървят хора
всеки със своята самота

той вървеше под ръка
с неговата

 

след смъртта

продължаваш да живееш
в мен

 

по пътя

беше звездна нощ
докато пътувах изведнъж
от небето се изсипа
дъжд от светулки
в огледалото за обратно виждане
видях светещи игли
бродираха лицето ти
върху покривката на нощта

мислех за теб

 

снимки

никой не изчезва
без следа
нещо от него
остава

 

его

все търси някой
да му се възхищава

 

без любов

знам че си възмутена
от отношението
от грубостта
от липсата
на възпитание
понякога
ние се държим
по същия начин

 

думи

опитвам се
да ти кажа
колко
те обичам

никога не ми достигат

 

любов

хора сме
по една
единствена
причина

 

щастие

стъпва
тихо
тихо
да не се събуди

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments