Десислава Славова – Продължаваме само надолу

Душата ни атрофира в зимата на живота. Страданието ни подава ръка, докато се отричаме от себе си. Забравяме, че сме смъртни и продължаваме само надолу в новите стихове на Десислава Славова. 

Александър Арнаудов 

 

*
любовта е
дяволът
който те
кара да
се отречеш
от себе си

 

*
не се влюбвай
в мен
душата ми е
атрофирала
сърцето ми е
деформирано
думите ми са
изпълнени с
мълчание
започнеш ли
да ме обичаш
няма да има
лекарство
хванеш ли
ръката ми
потъваме
и няма дъно
на което да
поседнем
продължаваме
само надолу
обичай ме
до бездната
на страданието ми
подай ръка
всичко започва
сега

 

*
спомените се
вият като студена
змия по обърнатия
ти гръб
не чакам оцеляването
събличам те
от кожата ми
забравила че
сме смъртни

 

*
мълчанието ти
е тънка нишка
по която се
пропуква
сърцето ми

 

*
мълчанието ми
е съшито с
парченца от
лъжите ти
няма да си признаем
истината че
смъртта наказва
с любов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments