Свежа Дачева – Дървото на живота

Само Бог ни обича и познава, когато стигнем дъното на вечността. Тъгата ни губи пътя си под тежестта на света, вкопчил се в нас. Сърцето ни е дървото на живота в новата публикация на Свежа Дачева.

Александър Арнаудов

 

*
Само Господ, ако го има,
може да ни обича, каквито сме,
защото той единствен има силата
да ни познава.

 

*
Привидна е твърдта,
в която сме се вкопчили.
Земята ни – кора е само
от дървото на живота, кора,
която Голямата вода полюшва
като играчка-люлка
между лазурните си пръсти…

Привидна е твърдта,
в която сме се вкопчили.
Отблясък златен в океанската сълза –
планетата ни бавно капе
към дъното на вечността

Подобно детски биберон
е всяка твърд.
Подобно сън
е всяко вкопчване.

 

*
Колко е утешително да знам,
че освен нещастния човек
в стаята,
аз съм и дървото,
под прозореца вън,
и вятъра,
който разлюлява
клоните му…

 

*
Половин живот вървях по лед
и все внимавах да не падна.
Съсредоточена в това, не забелязах,
че натежавам…
Когато ледът пропадна
под тежестта ми, преди да успея
да извикам от ужас, разбрах,
че съм риба,
която тъй дълго се е мъчила
на сухо.

 

*
Снежинката –
кристален дъх от висината – избра
ухото ти, за да се вслушаш
в мига на стапянето: как прозвучава
като въздишката на дух,
объркал пътя.

 

*
Дърво над пропастта,
защо цъфтиш, и за кого ще бъдат
плодовете ти?…

Цъфтиш единствено за хълма,
където вятърът случайно те довя,
а плодовете ти – невидими за другите –
ще хранят мравките и птиците.

 

*
Отбих се от пътя,
да попитам двойката лебеди
с какво е запълнено
пространството помежду им –
с диво око, разтварящо се в кръгове;
с цветове небесни;
с пулсиращите отражения
на крайбрежните тръстики
или със сърцевидната сянка на единия,
докато другата – отстрани –
напразно пърха да се измъкне…

 

*
Думите които пиша,
са от едно безкрайно стихотворение,
започнато някога, отпреди мене,
върху небето…
Само думите, които успея
да запиша на хартия,
са тези, които достигат
до тебе сега.
Но след мен –
всеки път, щом погледнеш небето –
ще откриваш по някой стих,
записан там от мен…
записан там от някого…
записан там от собственото ти сърце…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments