Стефан Гончаров – Лед

– How aware were you of the dominating presence of older poets?

– I was completely unaware. I had a strange intimation or inkling that all good authors are dead. I’am still not sure if I was right or not but I think that this way of thinking freed me from the burden of being influenced. I don’t think that I would have had the courage to start writing if I knew that there was an older generation whose tastes and feelings I have to take into account if I want to be taken seriously.

Стефан Гончаров

 

недописано

преплувани тела
цъфтят по брега
обезобразени от смяната
на непознати сезони

пясък
залива видяното

 

rigor mortis

от всяка рана изскача око
проглежда в червена външност
скачена плът и кални постройки
и се оттегля
обратно в снега където
тялото е боса пропаст и
юмрук бели брегове
изгубени в мъглата

 

въпрос

страхът отвръща
кръст е времето
сух език който
пълзи по гърба ти
и отлага невъзможното

прешлени се пръскат
като камъни в небето

 

*
на Марк Шагал

ако отворя устата си
сърцето ми ще излети на парчета
обложено в синьо
като сдъвкано парче лед което
и утрото не иска
да разтопи

 

градоустройство

помнете
шепа плът
стъкла и време

телата ни скачени постигат
бетон който вълнува

в кръвта ни плуват
стоманени нишки

 

ответно

тела се разминават
едно в друго

оплитащи крайници
ускоряват на място

движението улавя
невъзможни посоки

гледката ме отвежда
твърде далече

бедрата ми буксуват

 

редактирано

отлагай
градът е време
което настига и
привършва
защото

градове сме
настигни ме
когато времето
привърши
защото

време съм
отложи ме
където градът
ни настига

 

слънцестоене

тази зима
покрити с ледени мехури
бреговете са роса и пясъчни постъпки
телени кукли
махат на залеза изплезили
въглени кърпи
и гълъби берат памука който
изскача от подмишниците им
преди да са се усетили
че този път нещо
си отива завинаги

 

Марк 15:34

сърцевина и връх
е изгубеният кръст
износена липса
родена на две места
под един и същ въпрос

ако наистина не те обичам
защо ме изостави

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments