Бог ни остави на тази земя, да живеем тези, които сме изгубили. Така сме себе си и тяхното отсъствие е молитвата на сърцето, защото Другият е винаги проглеждане. Чакаме смъртта като вечна любов в новите стихове на Саня Табакова.
Александър Арнаудов
Проглеждане
От мрака ми
излита светла птица
и слепият ми поглед
този път я проследява
до теб.
Понякога
като изгубим скъп човек
се държим сякаш е временно
дори плачем.
Пред вечното отсъствие
всеки плач
е смешен.
*
Колко време
може да чакаме Смъртта
на наш ближен?
Колкото тя каже.
*
Болна.
Лежа дълго
посипана върху постелята
като градинска пръст.
Тялото ми
обраства с млада трева и тя
нарязва на тънки ивици
светлината на залеза ми.
Корените се опитват
да ме повдигнат.
И този път.
Молитвата
няма сянка –
само осветява,
няма кости –
не можеш да я пречупиш,
няма връщане –
необратима е.
Откровение
Бог ме остави след теб
на тази земя
да те живея.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019
