Павел Павлов – Сърцето бие наобратно

Гладът за любов кара сърцето да бие наобратно, докато не погълне себе си и целият свят. Посвещаваме стихове на смъртта си и чакаме апокалипсиса на вчера, днес и утре в новата публикация на Павел Павлов в свирепия януарски брой на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Затиснато,
във силната прегръдка
на самотата.
Дълбоко,
под хиляди паскали тежест.
Дълбоко в битието, смазано,
сърцето бие наобратно
и поглъща сътворението…
И ужасът му е единствен,
че накрая,
само себе си
ще трябва да погълне.

 

На смъртта ми

Пиша, и изтичам
в сянката ти.
Око съм, със съсирек черен,
в който бъркаш,
топиш перото си и пишеш,
пишеш мен.
Така нечовешки си ми необходима…
Във тебе само се оглеждам
и познавам.
Макар, понякога
със ужас да ме галиш.
Понякога, но не сега.

 

*
Забързана, като
гузна проститутка
след неделно изповядване.
Пътува истината
по неведомите пътища,
като инквизитор,
убеден във правото си.

 

Бог

Един слепец,
забравен насред очите.
Прохожда с бял бастун, 
насред осакатена плът.
Спряга битието
в геометрична прогресия
и пътува през бездната
с всички ни.

 

*
Какво е вчера,
и какво е утре?
Щом, днес те няма,
да посрещнеш изгрева.
Навярно сенки,
зад които си се скрил.
Или пък
самия ти си сянка.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments