Светослав Савев – Надолу

След излизането на дебютната стихосбирка на Светослав Савев – „Момичето със слънчевите кафявости“ (изд. „Библиотека България“), която горещо препоръчваме, той отново ни изненадва със силни нови стихове, които звучат като блус и падащи очи, имат вкус на близалки и запълват празнини.
Желаем успех на дебютната му книга!

Ива Спиридонова 

 

СЛЪНЧОГЛЕД

има дни
в които гледам
като слънчоглед

когато петите ми
се отлепят от земята
и слънцето си припомня
че погледът ми може
да бъде цял

не толкова готов
колкото си мисля
да посрещам есента
за да се родя отново

 

УЛАВЯНЕ НА МИГА

тя проговори
с глас на пролет
и въздухът започна
да се мести на
отделни парчета

някои започнаха
да обикалят около оста си
други поглъщаха светлината
трети се свиваха
и разширяваха

в този момент
едно дете духна
глухарче
а аз се зачудих
дали власинките му
ще минат през някои
от парчетата
в които все още
се чува ехото
на нейното не

 

БЛУС

вечер имам неприятния навик
да си разхождам камъка
някои биха го нарекли
мазохизъм или затъване
но нас не ни интересува
какво му е името

в тези неприятни мигове
не ми остава друго освен
да стана
да затворя прозореца
и да поканя вятърът
на блус

 

ЦЯЛ

не винаги съм в себе си
имам предвид целия
дори доста често
не се чувствам напълно цял
но какво означава цял и не-цял
нима важни елементи
от мен просто изчезват
та как се появяват след това пак
и същите ли са или
са близалки със счупена пръчица

гледам се в огледалото
гледам се
очите ми ако паднат
дали ще се върнат обратно
на мястото си като със пружина
или ще останат втренчени
надолу в близалките
които така исках да вкуся

 

ПЪЛНЕЖ

научих се да мълча
не е трудно
не е като да имам
какво да кажа
на кого да кажа

виж как всички
се надпреварват един друг
блъскат се бият се
кой да говори
кое ухо да спечелят

празни усти мила
всичките са дупки
и от всичките липсваш

 

БЛЯН

нахален вятър
скръстил съм ръце
и иска да се провре
помежду им

наоколо още тегнат
неща от преди
или по-скоро
празнините от тях

говорят помежду си
смеят се кикотят се
всичко върви гладко
както не бих искал

една предизвикателна поза
не би издържала това
пусни си ръцете
припомни си че си човек

всичко върви гладко
падналите близалки са блян
които дърпат
надолу надолу

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments