Глътките надежда и алкохолът изгарят остатъците от живота ни. Дните повръщат върху незнайния ни гроб. Бог е смъртта ни в новите стихове на Георги Бутраков.
Александър Арнаудов
Happy three friends
Е, не ме бива в изисканата реч
Тъй че накратко май
Си го начукахме
Кой с облаците от вина
Кой със глътките надежда
Е нищо
Мъничко упойка да успокои упойките
Малко хаос от шибащи се пеперуди
Може би някъде в Хавана
Стреснати от някой поочукан Coupe deVille
Спокойно пак ще се намерят..
А аз си имам този скоч и повечето нощи
Три-четири кенчета аерозол
и всички изговорени клишета
What doesn’t kill you
Is boring
Слушай сега
Трябва да пиеш доста вода
И да се храниш редовно
Мий си зъбите
Усмихни се на дамата отсреща
Избягвай червеното месо
Белия прах
И хапчета с усмивки
А също и
Намръщените хора
Образовай се мъничко
Но не до там че да те тормози
Обичай съседа си
Както обичаш себе си
Срежи и неговите вени
Помагай на старици
Да пресичат
На слепите да виждат
И на педофили
Като лъжеш че нямаш 18
И когато нощите поглъщат дните
Заспивай усмихнат,че си се справил
И когато дните излизат с повръщане
Си стягай задника
Живейте!!!!
От кога е важно как и защо?
Лято
Там някъде
На ълъла
Между червеният кръст и бялата свастика
Ми продадоха
(И то със стабилна надценка)
Поредното последно уиски
Служителят на същия ъгъл любезно ми запали цигарата
И продължихме (и двамата )
Да размахваме средни пръсти по кръстовищата
През невидими прозорци
Лежейки на платната
Сравнявах светофари със залези
А облаците с…
Господа, не ви ли писна от сравнения
Замених половинка червено за билет до вкъщи и
Няколко истории за чиста тениска
И все пак майка ми не ме разбра
Небето е червено понякога и няма звезди
Дали няма да стане и с кратки съобщителни изречения?
Пейката е твърда
Декември е
Студен
Не става
Наздраве!
Оп, това е възклицателно….
What labels me,
Denies me
Опитвам се да ти говоря
За каквото и да е
Тишината, знаеш, не млъква
Ако бях някой друг
Можеше и да се получи
Но нямаше да съм аз
А това, не знам защо, ме обижда.
Опитвам се да ти покажа
Каквото й да е
Освен да почна да те убеждавам
Че нищото е повече от отрицание
И сега празния ти силует
Допълва празната ми чаша
В празния бар
Но това са
Празни фантазии
Празните ми джобове
Са повече от потвърждение
Че е време да си ходя
Но е трудно да напуснеш
Пустоща на всички липси
Така де, пил съм и ме мързи да стана…..
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019
