Виктор Иванов & Ивайло Мерджанов – Индикатор на болката

Представяме ви култовото завръщане в края на годината на двама от апокалиптичните фронтмени на Нова асоциална поезия – Виктор Иванов и Ивайло Мерджанов в рубриката за колективно писане на нашето електронно издание – „Изход“. Умирайки разбираме, че обичаме хроничната лудост на живота и продължаваме отвъд по пътя на собственото си разрушение.

 

завръщане

върху покрива на църквата срещу тъмната кула златоок ангел
ридаеше заключен и в ръката държеше незапалена свещ
а викът му чуваше дори смъртта – молете се

вие сред пустинята рубинова на думите си непознали нежност и любов
вие дето катерите гигантските солени върхове на мрак и ревност
вие като кораби безцелно плаващи през самотите по-дълбоки от нощта

вие дето бродите по тъмните тунели на поезията и от стих към вечност отлитате
вие стражи на изкъртените двери на философския разум и нетрезвата математика
вие състезатели посред порутените днес палестри на любовта и логиката жертви

вие дето сякаш сте уплашено ято думи бели без памет останали
вие като пръските на правълна солена без дъх без имена

ще се върна при вас

тогава ще ни Бог пренесе отвъд залеза в самото начало на живота
защото ако думата любов роди покаяние това е вече обич

ще се върна при вас

знам човек има толкова много причини за самоубийство
че не знае изобщо откъде да започне
иска да се хвърли в самотното небитие
и да празнува своят най-стойностен подарък –
лудостта като единствена утеха нему

ще се върна при вас

иска да се хвърли но разбира че човек и добре да живее
един ден прочита паскал прасков и целия отбор безсмъртници
а неимоверното страдание в текстовете е истинско

но ще дойде онзи час прощален и славата ти окуцяла
вече няма да има никакво значение

и аз ще се върна при вас

и след седем месеца бурна кома ще трябва
да поемеш към завръщането по единственият
път дето ще ти е останал –
този на собственото ти разрушение
молете се

и аз ще се върна при вас

 

без изход

видях ви стиховете
видях и кръвта на спомените

видях това
на което казвате любов

видях ви и приятелството –

ето защо съм асоциален
и ще се разминаваме

до края

 

индикатор на болката

умирайки разбираш
че обичаш
хроничната лудост на живота

от който
не разбра нищо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments