Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов – Разцъфването на корена („Коренът е цвете“ на Христина Гутева)

Разцъфването на корена

Христина Гутева – „Коренът е цвете”

 

Разгадаването на тайната на живота при Христина Гутева започва като „Теорема”, която търси своето решение в „Сълзите на рибите”, за да го намери там, където винаги е било – в един-единствен „Корен”. Аксиома на живеенето, на неспирането да крачиш сред мътни води и плачещи риби, на красивото падане към корените.  Математически точни, с непоколебимата увереност на изстрелян куршум, тези страници разстрелват световъзприемането ти, за да дадат нова посока на погледа. Непоканена, неочаквана, като думите, които носят свобода. Да бъдеш себе си. Да обичаш. Да си сняг и цвете едновременно. Да си тишина и думи, съзерцание, в което да усвоиш „езикът, който най-трудно се учи”.

В тази книга обръщането на живота надолу с главата, затворен в безкрайността между природния кръговрат и онзи на кръвта и сърцето, се случва на едно толкова дълбоко личностно ниво, на което сливането с другите светове е вече постигнато. Небето е нахранено, коренът – засаден в благодатната почва на душата. Цвете или смърт ще израснат от нея, зависи само от теб. Мъдрост, сякаш древна, сякаш събрана от различни религии, сякаш изпитана с живеене, която чака да бъде прочетена и разбрана.

Усещането за двойна вселена, за огледалност на образа, човешки и божествен / или природен, смисълът е един и същ / се пренася от текст в текст и оформя безкрайността на едно изречение, в което препинателни знаци няма, за да не попречат на потока на живота. Именно жизнен поток, така бих определила тази книга. Кръв във вените, падащ лист, прераждащ се в цвете, сняг в ново агрегатно състояние – сълзи, преливане от душа в друга, като неуловимо отражение във вода. Кръговрат, поток, живот, безкрайност.

„Коренът е цвете” е философия на пътя към смисъла. И къде другаде да го намериш, освен „по-ниско от тревата / по-високо от облаците”? В тишината, която остава след думите, обърнали живота наопаки. Само за да видиш, че коренът е и небе, и земя, любов, причина и условие. Да разцъфне цвете, защото смърт няма.

 

Ива Спиридонова, редактор

 

 

*

Христина Гутева приема всяка непоканена дума в живота си, за да опише изживяването на свободата. Личната, същата онази, която заедно с него пишат, за да стигнат до най-добрия стих – смъртта. Разстоянието между разум и сърце е толкова голямо, колкото от първата до последната буква в азбуката, която Христина създава. Единственото, което липсва в нея са неизречените думи, затворените желания, пропуснатите целувки и отсъствията.

Означава ли, че всичко е казано? Разбира се, единственият начин да се каже всичко, е когато се мълчи, когато крясъкът е посланието, разчетено в празните места между редовете. Достатъчно е да разбереш за съществуването на другия, за да измислиш условието, в което той да участва, макар и в тишината, която всъщност казва всичко. За теб, за него и за условията, които ви определят като теб и него. Ако не приемеш самотата в живота си, значи не би успял да приемеш и другия в мястото, което наричаме забрава, точно там, където съществуват спомените за предстоящото.

Ако се питате каква е връзката между живите хора и смъртта на цветята, веднага бих отговорил така: „След всяка изгубена любов остава още повече любов.“ Точно затова разказва авторката на „Коренът е цвете“ – история, в която всяка фигура е поне една безпределност. А ако ти откриеш своята, значи четеш за любовта, която не си забравил.

Симеон Аспарухов, редактор

 

Comments

comments