Александър Арнаудов – Зимна гробница

От сушата през зимата и северното сияние, търсим светлината в дните на последния сезон. Времето спира преди да се родим, докато нощното небе търси ръцете ни. Чакаме първия сняг от детството в новите хайку на Александър Арнаудов.

 

*
суша през зимата
чакаме първия сняг
от детството

 

*
сутрешна мъгла
птиците правят гнездо
в небето

 

*
северно сияние
лампата под балкона
присветна нощем

 

*
празна къща
чии са тези стъпки
по улицата

 

*
зимно слънцестоене
в албума със снимки
намирам светлина

 

*
зимна покривка
гората сменя кожата си
в ловния сезон

 

*
времето спира
пътният знак изчезва
с маска от лед

 

*
последен сезон
баба разказва за време
преди да се родя

 

*
декември
звуците на гората
в снега

 

*
ледена епоха
в отражението на водата
зимата

 

*
листата увяхват
зимната гора се топи
като първия сняг

 

*
снежно утро
вълкът обикаля гората
по стъпките си

 

*
закъснял влак
есента отпътува
заедно с мен

 

*
стъпки
в снежната гора
зимна пътека

 

*
нощно небе
търся ръцете ти
паднали до мен

 

*
слънчев лъч
разчиствам снега
от прозореца

 

*
ирисите
пробиват снега
зимна сутрин

 

*
брат и сестра
сутрешното слънце
на небето

 

*
наследство
цветята на гроба растат
с децата ми

 

*
мъгла
въздухът в града
свърши

 

*
зимна гробница
растат цветя
след първия сняг

 

*
отиваме у дома
калта замръзна
под стъпките

 

*
на прозореца
детски очи
зима

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments