Олеся Николова – Такова място

Хоризонтът на света се слива в очите ни. Морето отнася живота ни с всеки прилив. Погребваме дъха си и тръгваме с вятъра в новият разказ на Олеся Николова. 

Александър Арнаудов 

 

Те шептяха, говореха с присипнал глас и с мъка произнасяха всяка дума, сякаш дъвкана допреди малко, залепваше с погнуса по устите.

Те казаха, но аз не им повярвах.

Предупреждаваха ме да не ходя там, но аз отидох.

Пред мен се разпростря синевата на морето и смарагда реката. Сливаха се на хоризонта и си раздаваха солено-сладки целувки.

От едната страна хората се давеха във вълните, а от другата малки деца се учеха да плуват в спокойствието на речните води.

Ветрове и бури посичаха големите, нежен полъх галеше мъниците.

Този свят разделяше остарели от млади души.

Там, по средата, всеки решаваше дали да се удави в сълзите си или да измие лицето си от тъгата.

Шепотът им постепенно се заличаваше от силния вятър, който навяваше пясъци и спомени.

Именно там започнах да заравям във влажни дупки малки парчета минало.

Погребвах ги все още дишащи, все още полуживи. Някои от тях крещяха в знак на протест, други примирено лягаха и затваряха очи.

Всички правеха така. Мини гробища израстваха ежедневно, но морето ги отнасяше с всеки прилив.

Ядеше брега на големи хапки, сякаш искаше да удави реката.

Всички идваха на това място, за да превърнат камъните в душите си в пясък в краката си.

Тръгваха си с ветрове в сърцата.

Разбитото се слепваше от морския бриз и зарастваше от солената вода.

Ето такова място беше, а те говореха за него и с мъка произнасяха всяка дума, сякаш дъвкана допреди малко, залепваше с погнуса по устите.

Имаше странна МАГИЯ там (направена от шарлатанин за няколко стотинки), която сутрин се къпеше в морето, а вечер почиваше на реката.

Разхождаше се гола и със загадъчна усмивка примамваше вечерниците – отрудените копачи на дупки, които по цял ден погребваха.

Обичаше да ги съблазнява.

Тя беше евтина, а те с олекнали души…

Такова място!

Бях там!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments