Георги Славов – Роза

В мразовития, апокалиптичен, декемврийски брой на списание „Нова асоциална поезия“ Георги Славов откъсва Розата на света и я слага в зъбите на хоризонта. Представяме ви най-новите стихове и хайку от автора на „И това ще мине…“ (2017 г.), който тези дни издаде и втората си книга с поезия – „Звездопадение…“ От името на цялата редакция успех и на добър час!

 

след години

както и да стъпвам първо със силния крак
светът е роза между зъбите

колко скоро ще се сгъне ръката ми в
прегръдка

невидими овце на паша ще водя
за да гледам хоризонта

 

*
влак пристига
никого не чакам
освен очакването

 

*
скърца дърво
син камък на гроба
есента пред мен

 

*
дълга разходка пеша
до чикаго без обратно
трябваше ми минутка

 

*
нека полудея в тези храсти
на греха
гасне роза в тях
като фар в морето

 

*
мъглата е носталгия
отворено сънуване
към море и самота

 

градини

кървавата роза, хер манелиг
остави я преди да проговори
как се чупи това мълчание

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments