Весислава Савова – Времето е спряло

Чакахме се толкова много години, докато съкращавахме живота.  Смисълът му се извисява етаж по етаж и се губим в небето по-червени от падналите есенни листа. Смехът отеква в цвета на очите ни в новите хайбуни на Весислава Савова.

Александър Арнаудов 

 

Хули(тели)

Мога да си представя хулителите от интернет пространството в реалността. Например, имам съсед, който никога не си плаща таксите, агресивен е, когато се разминава с останалите живеещи във входа и една вечер показа „превъзходството“ си – беше натиснал всички копчета на асансьора и машинката спираше етаж по етаж с протяжни, сркибуцащи звуци. Това е смисълът на живота на такива хора – етаж по етаж, с протяжни, скрибуцащи звуци, стигат до таванските помещения, покрити с прах и паяжини. Техният малък връх. Кои сме ние, че да оспорим извисяването им?

буря
навсякъде парчета
от счупен прозорец

 

Очи
(по Труман Капоти)

Не си спомням дали ти казах, но от три години не пия никакъв алкохол. Когато си помисля за теб, обаче, ми се иска заедно да отпием по глътка вервен – Капоти казва, че има очи в този цвят. Не, че молитвите му са наистина сбъднати, но има случаи, в които му вярвам. Защото съм виждала. Очите ти.

пламнал блясък
смехът ни отеква
напразно

 

Часовникът

Събота сутрин. Сякаш времето е спряло. Само по навик изчаквам светофара да светне зелено. И в този момент, вдигнала глава към небето, го виждам с периферното си зрение – часовникът, под който се чакахме преди толкова много години. Сградата е ремонтирана и изглежда като нова, а той си е все същият. Само дето е закъснял с 14 минути за обичайната ни среща – сочи 10:14. Няма те от другата страна, за да вдигнеш пръст към него, а после да ми се заканиш шеговито, че трябва да си платя за съкращаването на живота ти („с цели 14 минути!“)

силен вятър
косата ми по-червена
от първото паднало листо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments