Калоян Христов – Съвпадения

Калоян Викторов Христов е роден в град Габрово през 1997 г. Средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия, училище със силни традиции и висок просперитет в областта на хуманитаристиката. Профилът, който е завършил, е български език и литература, със специални предмети – журналистика, риторика, народопсихология.. Неговият интерес към литературата се заражда още преди постъпването му в гимназията, но там по думите му се развива и надгражда. Днес учи в Софийския университет ” Св. Климент Охридски” във факултета по славянски филологии, специалност Българска филология. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com. През 2018г. излезе първата му книга с поезия, която се казва „Съвпадения“.


Изложба

Спо̀мни си за онези картини,
които преди време видя
в малката галерия -
на ъгъла между натоварения
булевард и тихата тясна уличка,
на която имаше две-три улични лампи, две-три улични кучета,
две-три котки и две-три пейки.
Спо̀мни си за галерията, за изложбата, за картините, за хората.
Спо̀мни си, че на входа беше срещнал един впечатляващ портрет.
Шедьовър...
Спо̀мни си, че не можеше да го купи...

Накратко

Не слагай точка,
ако преди това не си
поставил поне няколко
многоточия…

 

*

В есента имаше нещо странно.
Уж всичко става цветно,
уж всичко грейва,
уж се радваме на последните топли
дни преди зимата,
уж мирише на печени кестени
и печени чушки,
уж из парковете играят деца
с падналите листа по тревата,
уж се разстилат първите студени мъгли,
уж някой беше оставил роза пред нечия врата,
уж тази роза беше взета от друг
и продадена за два лева в подлеза,
уж се познаваха всички в този град,
уж се поздравяваха,
уж се усмихваха, но и
уж се мразеха,
уж всички вярваха в топлата есен,
уж мислим, че това ще продължи дълго,
уж не знаем, че след някой друг ден
ще останат само голите бели скелети на дърветата.

 

Миг разстояние

Защото няма да има после,
след малко ще е късно,
вчера ще е минало,
а утре ще е цяла вечност.
Има тук и сега, в момента.
И това сега се събира
в разстоянието между
два погледа.
То се смалява с
всеки
миг
и се превръща за
секунди
вече в
спомен.

 

Есента не си отиваше

есента дойде със странния си мирис
този път по-странна
този път по-светла
този път по-топла
есента стоеше без да се усмихва
просто гледаше
просто слушаше
просто дишаше
есента не си тръгваше
и не плачеше с листа
и не се смееше с лъчи
и не се ядосваше с мъгли
този път есента беше по-различна
по алеите имаше стари отломки, а не шума
по пейките седяха мъже, жени, деца и
по лицата им се плъзгаше есенната светлина
есента дойде тиха
есента дойде мълчалива
есента дойде неочаквана
есента мислеше за лятото
есента не бързаше да си отиде

 

*
Обгрижена от студена мъгла
раздвижваш я бавно.
Плавно
разклащаш раздраната завеса.

Разгръщаш дебелите пластове.
Тръгваш нанякъде.
Бавно протягане
по хлъзгавия път заскрежен.

Разчỳпи вледенените пластове.
Усѐти топлина отвсякъде.
Полепна по теб тих топъл полъх.
Ти литна към синевата от пепелява мъгла.

Обкръжи над мъглата,
никого не видя долу.
Завихри със крясък крилата
и се върна към твоето гнездо от тъга.

Из „Съвпадения“ К. Христов
Фабер 2018

 

Съвпадения

Техните стъпки
съвпадаха
на някои
пътеки.

Погледите им
се спираха на
едни и същи
места.

Усещанията им
не се
докоснаха
никога.

Из „Съвпадения“ К. Христов
Фабер 2018

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments