Радка Миндова – Улици

Представяме ви най-новите стихове на един от най-обичаните и талантливи автори на списание „Нова асоциална поезия“ – Радка Миндова. Всички пътища водят към Рим, но всички улици – към сърцето.

 

Улици

Обичам всички тихи улици,
по които се чува
как падат снежинките,
как се гонят котките,
как се пукат кестените.
Как идваш.
Те водят

към сърцето ми.

 

*
Повярвах си едва когато
не седнах да напиша
нито ред
възкръсваха забравени поети
животът във обратен словоред
се раждаше добър, наивен и трагичен
не се открих във него –
нищо лично.

 

*
На площада
на хорското безразличие
е и моята плочка бетон,
имам сърце – за приличие
и си скърцам в общия тон.

 

Бяло

Бяло! Бяло е!
Светът е негатив.
По- скоро осветена лента.
А тези черни петънца по нея
са най-щастливите
моменти…

 

Безснежно

Да застанем с теб под лампата.
Нека да броим снежинките.
Ти – големият,
аз пък – малката…
Ето първата снежинка,
после целият рояк.
Всъщност съм сама под лампата.
Гасне тя и пада мрак.

 

*
Сляха и краят, и началото.
Светът изчезва – с него ние.
Не искам и не търся вече…
Което е за нас, ще ни открие.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments