Марио Стоев-Анхело – Коледен джаз

С удоволствие ви представяме коледни стихове на един от аристократите в Нова асоциална поезия – Марио Стоев-Анхело в щастливата декемврийска носталгия на последния брой за годината на нашето издание.

 

*
отрязаха тополите там
после с кучето на разходка
посядахме на дънерите
гледах го как ме гледа
и аз го гледах така
после един ден умря
след разходката
нямаше вече тополи
нямаше го и кучето
остана само онзи звук
на трамвая и още милион
неща и с тях ще ида
при кучето и тополите

 

*
цял живот
рисувах птици
сега ми изкълваха очите
от обичане

 

*
някаква перифраза
на заглавие
бучи ми в главата
ден за смърт
ден за обичане
пак ме завлича въртопа
и няма сламки
обричане

 

любов с дявола

по пода изтракаха
зарове
чаршафи с мирис на тлен
и на сперма
и се мразя
мразя и теб

 

*
някои си мерят пишките
други любовта
и накрая идва касиера

 

*
кашон със стъклени играчки
коледни чупливи
там са миналите Коледи
и се оглеждам в тях
нали са стъкълца
такива огледални
не мога да ги върна
да ги взема
една сълза и обица
ми стигат

 

*
сам се напъхвам
в чувала
и после
мъка
какво измъкване

 

*
я си дръж сърцето
за другите
моето не е автобус

 

*
медена курабийка
щастлива носталгия
стари коледни картички
мирис на портокал
пожълтял списък
в кутия от бонбони
забравени имена
коледен джаз
скоро ще съм при вас

 

*
последните
пет цигари
последния хляб
последните мечти
последната любов
последната Коледа
всичко се плаща
последното нещо
не знам кое е
не познах и първото
но още се срещаме

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

 

Comments

comments