Людмила Петрова – Асоциални форми

Светът изкривява небето в което се раждаме и като дом то рухва над нас. Животът е сън за цветя в бетона на покоя и това е кървав спорт в новата публикация на Людмила Петрова.

 Александър Арнаудов

 

*

Изсипвам стихове
в гушата на късната есен,
а тя ги кристализира
и ми ги връща под формата на
поетични асоциални форми.

 

ПРЕЦЕНКА

През стъклото
светът е нереален.
Очилата на мислите
изкривяват истината.
Понякога в главата си имам
лупа, която уголемява
детайлите.
Ужасно е.
Но няма как да изключа
посредниците.
Тогава питам
за нечии чужди очила.

 

СПОРТ

Изтъркаха ни се подметките
да ходим по нервите си.
На босо е по-безболезнено.

 

ПРИКАЗКА

Чупя рамката
на своето отражение.
Там е луната,
която разказва приказка.
Няма сън,
който може да я пропусне.
В нея хастарът на младостта
е обърнат,
Медальон от
непростени прошки
увеличава тежестта на кръста.
Мъниста от зли очи
потъват в блатото
на забравата.
Морската пяна е стълба
към нирвана.

 

ПОЕТ

Цвете поникна в бетона –
съсипа градския ред.
Преследваха го с микрофони.
Отдолу гледаше
и свиваше глава.
На подметките
изпращаше ухание.
Вече не може да ги гледа.
крехка е тази победа…
Редът!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments