Надежда Тошкова – Не е важно

Най-важно е това, което не е важно… За важните неща в живота, за острите стрелки на времето и разпадът, след който остава само любов – в най-новите стихове на Надежда Тошкова.

Ива Спиридонова 

 

*
Кой измисли стрелките на времето?
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък,
нищо задържащ,
себе си изплъзващ,
безмълвно
към принадлежността си –
морското дъно.
Там времето лишавам от всяка емоция.
И не е важно.

 

*
Целунати от Господ?
Всички.
Но колко са отвърнали с взаимност?
И плащат си за тази свобода,
друг да обичат –
не се превръщат в избор.

 

*
Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.

Погледът ти е музика,
който разказва как звучи тишината
след ураганите на листопада
по отдалечаващи се стъпки.

Мълчаливо присъствие
има само онзи,
който вече си е отишъл.

Точно като теб,
когато се срещнахме.
Предизвестие за зима.

 

*
Не с устни ме целуна.
Такава нежност
не знаех, че превръща се в носталгия.
Тъгата ти със моята танцува.
И като в стих
римува стъпките с оставане.
Обичам те.
И с цялата прозрачност
на чувствата си дълго те целувам.
С такава нежност
научих, че тъгата се лекува.

 

ПРОГЛЕЖДАНЕ

Онова,
… което няма име
и носи всички имена.

… което като чувство е единствено
и е всички други чувства едновременно.

… което в точка се побира
и е с размери на безкрайност.

… което скрито е дълбоко в теб
и винаги е пред очите ти.

… което ти отнема дъха
и е всяка глътка въздух.

… което е недостиг на думи
и е всички произнесени.

Което си ти.
И не си.

Защото съм аз.
И не съм.

Любовта отключва в очите
отражението на сърцето.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments