Атанас Петров – Име в снега

Пишем имена на снега, както Христос е писал в пясъка и това е Страшният съд на сърцето. Представяме ви нова асоциална класика на поета и издателя Атанас Петров от гр. Русе, който направи своя дебют на живо пред публиката на нашето списание по време на ноемврийското четене на НАСП в столичния клуб MAZE.

 

Нощ

Спят листа и клоните сънуват,
как вятър гали притихнали
в гнездата птици.
Нощ е вече.
и луна приплъзва сърпа бледен.
В мен умира светлина.
Сянка светлината ражда.
Сянка съм в притихнала гора.

Нощ е!

 

Име в снега

Изписвам името ти
върху снега и знам –
смъртта е другарчето,
за което никога не мислим,
за което никога не си говорим.
Безсилна любовта.
И само вяра ни дели
отново да е бял света
с изписаното твое име.

 

Пролетен сън

Сънува сън синчеца син.
Небето бяло-синьо.
Бели облаци набъбват вън
със звън…Пролет
/киша и вода по разкаляните ниви/.
Сънува сън синчеца син –
спомен, сън-тъга
по изминалата зима.

 

Слънчев лъч

Виждала ли си
как умира слънцето
във дланите на зимата…
И шепнещия звук, дали си чула
на парата изпълваща душите ни
/ като молитва е за Пролет /.
И снегът обагрен в злато…

 

Цвят теменужен

Нежничко цвете,
с цвят теменужен в плахи очи.
Безсилен.
Не искам, не мога
да грабя и късам днес цветовете.
Дъх ме упойва.
Камшик е косата.
Лицето пламтящо гори
с цвят теменужен…
Очи.
Страховете ми…

 

Импресия

Виж
Там
Дим
Есен
Студ
Дим
от комина.
Камина
Огън
Устни
Мед
Твоите устни
Целувам
Пчела съм в цвят
Твоят цвят

Меден дъх
през зима.

 

Магнолия

Магнолия бяла
с червено сърце
и венчелистче напъпило.
Толкова радост във бяло.
Щастие, слънце…далеко.
И толкова мъка в сърцето ми.

 

Фиданчице

Безсилно е словото.
Светът се разпада
на светлина и усещане.
Като сън си, като надежда.
Безсилни са думите.
И устните са безсилни.
Целувам те,
фиданчице стройна и нежна.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments