Стефания Милева – Отмъщението

Истинската загуба са живите ни спомени. Пропадаме в душата си и намираме смирение. Ангелите мълчат заедно с нас в новите стихове на Стефания Милева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Спомените изкълваха
очите ми
бродя сляпа
по развалините в себе си
скитам се из отломките
на взривената цялост
катеря се
по острието на студа
докато бодливата тел
на въздуха
прониже дъха ми

 

*

Най-безутешният
плач:
безадресният

 

*
Мелодиите уловени
в паяжината
на пианото
освободени от пръстите
скитащи по клавишите
синкопът на стъклата
под палките
на дъжда

повтарям спомена
овладявам чувството
на загуба

 

Отмъщението
да се съмняваш
в Божията
справедливост

 

*
Слизам
до глъбините
на душата си
при ангелите
които я обитават
да помълча
с тях
докато
смирението
ме прегърне

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments