Миглена Цветкова – Отчуждение

Животът пропада в крясъците на птиците и разбираме, че съществуваме. Сенките ни се отчуждават, докато превърнем себе си в неслучила се среща. Представяме ви дебютната публикация на Миглена Цветкова в декемврийския брой на списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов 

 

Птиците
с крясък
израждат деня
и се излюпва
с чувство за вина
горещият жълтък
на слънцето.
Изпълват се стаканите
с разумни доводи
за съществуване
и предсказуемост.
Изливат се
в разчекнатите човки
на гнездата.
Напуканите ни гърла
попиват всяка капка
с безразличие.
Не се пита никой
от чий череп
е чашата.

 

Отчуждениe

Толкова е обрасла
вътрешността ни
с растителност.
Не треви са поникнали –
живи стволове
в непроходната джунгла
сред хората.
Подивяват ръцете ни.
И валят всяка нощ
от балконите
трупове на бегонии.

 

*
Останали са само
несбъднати възторзи
от неслучените ми срещи.
Първите си мъже
ги навестявам по задушници.
Другите ми мъже
си стъкмяват огнища.
Или ходят чифтосани
по сиамски с жените си.
И е толкова крехка
тази моя самотност!
Звън на кристални наздравици
е гласът на децата ми.
И е толкова чиста
тази обич в сърцето ми!
Но ме хваща животът
за шията
и ме блъсва в стената –
звън на строшени криле.
Като зърно за посев
събирам стъклата у себе си,
но къде да засея
всички свои
възторзи несбъднати.

 

Дъждовна аритмия

Измити улики
от алибито
на тротоара.

Потопени улици
в дълбините
на чувството.

Рагтайм
на сърдечния
ритъм в улуците.

Права черта.
Следва

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments