Христина Панджаридис – Два езика

Времето говори с езика на родителите ни. Всеки ден погледът на небето превързва нашите рани. Представяме ви най-новите стихове на Христина Панджаридис, която наскоро издаде цели две книги – романа „Часовникът, който върви назад“ и стихосбирката „Тялото изгорено, духът наказан“. Пожелаваме й успех, на добър час и много читатели!

Александър Арнаудов

 

Болнично

Превържи раната ми,
но не с гняв,
че съм била невнимателна.
Превържи раната ми
с разбиране.
Превържи ме
със синьото, кафявото, черното
от погледа ти,
но не със стъкълца от очилата.
Превържи ме с бялото на ръцете си.

Превържи ме по твоя най-добър начин.

 

*
ангелите
любимото ми небе
един носи майчино крило
друг е с татковите очи

 

*
необрани малини
по червения цвят
мъгла

 

*
вълнен шал
зимата в плетката
на мама

 

Eдин ден от календара

Една жена тупа в 6. 35
и ръцете й светят от непогалване.
Полива цветята.
Градът е пометен от лошите новини.
Разхождам надеждата си –
отвързано куче.
Започва нов ден.
Аз съм със старите си обувки.

 

Цветен избор

Прибирам саксиите
с цветята по стаите.
По симпатия посочвам
кои ще оцветяват зимата
и кои от липса на грижи ще умрат.
Любовта така ни избира –
на своя отговорност
решава кой ще я понесе,
кой ще я похаби
и кой ще е неизлечимоболен
цял живот.

 

Коя ли съм

С времето приличам все повече
на майка си
без сините й очи
без светлите й коси
с времето мисля все повече
за баща си
носталгията ни говори
на два езика
плачът ми е майчин
кръвта – татковата

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments