Алекс Ангелов – Ноември

Краят на света е регулировчик с лунна походка, а от облачното лице на ноември вали кръв и визин. Апокалиптичните туристи танцуват пред крематориума на живота и вдишват саждите на любовта в новите стихове на Алекс Ангелов.

 

ноември

уличният шум
разсича артериите
на парка падам
по облачно лице
от очите вали
кръв и визин

 

infinite jest от уилям карлос уилямс

синият кибрит
прогаря очите
като подуващ се
корн флейк
пропадаш
в сини облаци

 

листовки 97/97

провалям се
по всички параграфи

очите са небесни сенки
твоят съд – не съдещ

тъмната вода на дъжда –
лек от сгазени пешеходци

 

мач

в металния здрач
изкуствено осветление
и зелени жилетки
гласовете модулират
бездните на света

 

регулировчик с лунна походка

разчиташ смисли
които не съм влагал
и ме смяташ за идиот

и аз съм
пускам трафика
и се хвърлям

в танци

 

апокалиптичен турист

в розовата светлина
на залязлото слънце
миризма на разлагащо
се тяло опожарена
химическа индустрия
феерично сметище

от инсталацията
за изгаряне
падат

саждите на любовта

дишай

 

painless steel

опитвам се да изляза
на ниския покрив
стъклата отразяват
меланхоличен безпорядък
овехтели кашпи
шезлонг

синьо електричество
управлява пръстите
ръждясалото резе става
сърдечна шина

 

hazardous environments

в ръждивото лято
в тишината
на земноводните
под слънцето
и зеленясалите локви
се отразяват спомените
глуповатите врагове
лимонките мините
пушката с помпово зареждане

уплашеният ти поглед
властта в ръцете ни
която си предаваме

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments