Райна Вакова – Залагам на черно

С радост ви представяме новите стихове на един от най-интересните автори на списание „Нова асоциална поезия“ – Райна Вакова от гр. Плевен, която винаги печели, когато залага на черно.

 

*
Ако ти разкажа
надълго и нашироко
тъгата си,
ще се влюбиш в нея
и ще забравиш за мен.

 

*
Знаеш за страховете ми –
все по-малко…
В очите ми личат
празните думи
на празния човек.
Не искай това,
от което не се нуждаеш…
да чуеш
хумора на лотарията
без номера,
докато залагам на черно
20 пъти,
търсеща блясъка на огънче
в електронната ти цигара.
Знам, не четеш стиховете ми.
По тънкия лед
може да ни съхрани само
бързината.

 

*
Искам,
когато обувките ми
са скъсани
да похарчиш
последните ни пари за цвете
и да ти стигам за пиянство,
но кой може да се опияни
от жена без токчета,
без младост,
в един живот без грим,
без преувеличение
за щастие или нещастие,
точно в центъра на консервата,
където единствената ми
любовна мечта
е точно ти да затвориш
очите ми.

 

*
Не понасям мерло,
футбол,
домашни пантофи,
фригидна печка,
прогонени гълъби,
жабурене с лайка,
нечетени книги,
шапки…
Затова се оливам
с бяло вино,
срещу новини без звук,
боса,
същевременно
готвя нещо
напълно непознато
със страст,
после
храня случайните гълъби,
запарвам липа,
пуша много,
стискам зъби,
подчертавам си в книгите,
всичко, което става
за четене,
за всичко друго
шапката е в кошчето.

 

Ще се влюбиш в нея и ще забравиш за мен

Онези заместители на любов,
с които пълним самотата
са толкова жилави,
че когато ние си отидем,
те ще останат…
неуспели да възпитат чувства
в тихата паника
между поетичния ми хазарт
и недопитата ти чаша.

 

*
Има някакви наченки
на живот в мен,
/въпреки напредващата възраст/,
но не стигат да ме открадне
някаква приказка.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments