Васил Прасков – Порното на живота

Анархията на любовта снима порното на живота. Вечният декември на сърцето ни продължава отвъд със стиховете на редактора на електронно списание „Нова асоциална поезия“ – Васил Прасков.

 

пролетно тайнство

зимата дойде през ноември
в шест сутринта
софия прилича на сцена от фарго
хората отиват на работа
като на гробище
и падат на леда
с невидими цветя в ръцете

 

погледът на света
е пиано в което
изчезват ръцете ти

той не те вижда
но свириш музиката на слепотата

в шапката ти пускат монети

 

тайната на отец браун

шерлок холмс еркюл поаро
и комисарят мегре

ще ни открият мъртви

любовта ни ще остане
неразкрито убийство

 

слаб

в часа по география на времето
използвах любовта ти вместо тебешир
да напиша името си
на черната дъска на тъгата

 

училището на живота

слънцето пише
курсова работа за ана каренина
но аз съм този
който ще получи двойка

 

знаме

моята анархия – червените ти бански
на черен фон
но нищо не е траурно
нищо не е женско
ти си мъжът в семейството
и само това че нямаш кур
спасява

 

смърт

рони се черната скала
на сърцето ми
и ме затрупва

 

отражение

хвърли камък във водата
и ще видиш ореола си

 

убийството на троцки

троцки много обичал селин
и един ден му изпратил любовно писмо
той обаче му отговорил студено –
копеле не става така
преведоха ме на руски
изрязаха сума ти пасажи
от пътешествие до края на нощта
а горки ме нарече фашист
казвам ти –
един от нас ще загине в изгнание

 

социалното обяснено за деца

това което не го може
батман
го може маркс

 

годишните времена

гео милев каза:
септември ще бъде май
и дойде октомври

 

НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ

 

24 май

мълча
на родния си
език

 

първи юни

друсам се
с децата от квартала

 

всяко лято

посрещаме джулай морнинг
през февруари

 

1400 години българия

когато училищата се превърнат
в изборни секции
вампирите мастурбират

 

с изключение на геройски загиналите

във фейсбук всичко
с над 33 лайка
е комерс

 

ад

поезията
е мозъкът
пулсиращ в гърдите ти

 

творческо писане

оставете мъртвите
да четат своите мъртви

 

равноденствие

острата кост на болката
нараства като небе
в което
птиците и свинете
имат крила

 

сиамски трупове

любовта е сиамски близнаци
въздухът не стига
за едната половина
умират кожата ръцете съня
после си приличаме
по това че сме мъртви

 

любов

властта ти
над мен
е единствената
истинска анархия

 

знам
че ще потънем
всеки в своята нощ
любовта ще се превърне
в съжаление
съжалението – в омраза
а тя в това
че няма да се разделим
никога

 

change

какво друго остава
освен да те лижа
после да ти прережа гърлото
и избия фотографите

 

собствеността е кражба

влизам в теб
като в празен дом
и не открадвам нищо

 

кратка история на времето

бъдещето
е кутията на пандора
в която е затворен
света

 

във вторник
сърцето е виц повторен три пъти
който се смее – умира

 

гугъл мапс

сядаш до мен
за последен път
времето спира
после не продължава
само
зад ъгъла на блока

 

исках само да ме обичаш

каква е целта на поезията?
да спра да съществувам

 

ти си времето
целуващо смъртта
по тялото на живота

ще ми помогнеш да живея
ако ме научиш как да умра

 

на глас

думите се трупат в очите ми
но моите стихове не ме обичат
мразят ме когато ги пиша
после плачат като деца
и започват да проституират

 

от порното
на живота
спасява смъртта
защото е чиста
любов

 

да простиш
е единственият начин
да направиш нещо
да не се е случило
дори смъртта
която предстои

 

любов

забравихме

лекотата на поражението
тежестта на победата

и още се питам
какво изгубихме
освен всичко

 

последните ще станат първи

не съм спечелил
нито един конкурс за поезия
освен този
в който голямата награда
са всички последни места

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments