Ружа Матеева – Без настояще

Няма начало, нито край, в живота ни всички нишки се скъсаха. Живеем без настояще и миналото е бъдещето, което чакаме като вечността. В сърцето на зимата продължаваме отвъд с новата експлозивна публикация на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Ружа Матеева, чиито стихове преди броени седмици откриха ноемврийското четене на НАСП в столичния клуб MAZE.

 

*
няма начало
което да ни отива
всички нишки се скъсаха
освен една
следващия ми живот
без теб

 

*
валят от очите
твоите бъдещи спомени
но и двамата живеем
без настояще

 

*
спалнята се наводни
дъждът се заклещи
между ребрата на удавниците
продай ми въздух
смажи гласа ми
за да извикам
и да се събудя

 

*
умът ми е кратер
с назъбени краища
познаваш го
и го мразиш
обичай това
което
е разрушил

 

*
илюзията изяде всичко
табелата „не безпокойте“
мъдростта от книгите
възхищението от чуждата градина
дългите пътища
капаните на мълчанието
спасението с бягство
остана само
процесът
на храносмилане

 

*
не искам да правя
хербарий от красиви мигове
не ме интересува
забоденото щастие
топлийките с шарени главици
острата носталгия
омръзна ми да виждам
сянката на слънцето
от дувара на страха си
харесваш ли лицето ми
заменям го
за твоята голяма черна
дупка

 

*
само ако знаеше
колко е смешна тревогата ти
че ще те издърпам в сърцето си
като огромна ряпа
и ще откъсна
изкуствените ти корени
нали ти казах
в едно друго стихотворение
илюзията изяде всичко
защото започна
с теб

 

*
цинизмът
е натрошена винена чаша
пия кръвта от разрезите
изхвърлям танините през прозореца
претоплям вчерашната вечеря
и си лягам
сама

 

*
тече въздишката
на живота
махни ми за здравей
и ще ти махна
за сбогом

 

*
едно
е винаги повече
от няколко

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments