Ивайло Мерджанов – Свобода от свободата ви

Свобода от свободата на поезията или смърт. Няма по-добър край на годината и света от последните стихове на флагмана на българското асоциално писане, конника на Апокалипсиса – Ивайло Мерджанов.

 

в очакване на новото щастие

съдбата ми е да описвам
всеки абсурд през който
сърцето води душата ми –
а това означава най-вече
самота до помрачение и
никой не е длъжен да чете

 

за теб небесна нежност

три ангела над теб ще бдят
в огнения кръг на душата ми
отвъд властта на смъртта

 

имай огън

ако ще светиш някому
ако ще се завръщаш
ако ще си отиваш
ако ще играеш

действай
и не си забравяй
огънчето

никога не се знае
какво ще трябва да се запали

дали любов
дали огнище
дали целия свят

 

поезия

поезията е жена
която ти казва римувай ме със смъртта
и ще те пиша съавтор

 

любов

убиваш с присъствие
убиваш с отсъствие
убиваш всякога
спасяваш завинаги

 

световен мир

ако на този свят има мир
той съществува само
в прегръдката ти

 

срутване

всички добри стихове
вече си ги написал
всички нелепи мечти
измечтал си ги и тях

стефан цвайг преди
самоубийството си пита
какво да чакам
на какво да се надявам

какво
да чакам

на какво
да се надявам

 

дъщери на стихията

любовта се появява
и срива всички устои
разум вяра чувства

а после дори
не събира труповете

 

Бог е любов затова
продължавай да дълбаеш

след третото дъно
следва деветото дъно
после е ядрото на земята
от там ще вземеш искра
за да запалиш отново
угасналото слънце

 

като дух и демон

чета у лорка какво точно е дуенде
тъмен ангел на разрушението
черните звуци на музиката
злият демон на живота
не успявам да го разбера
само усещам че у теб го има
със страшна сила проклетото нещо

 

нощта дойде

нощта пристигна
с два черни куфара
в единия имаше любов
в другия смърт

първата й мисъл
беше къде си

 

обръщането на реките

обичам начина по който ме изоставяш
за да потънеш в тъмите нощта
отвъд шамандурата където няма спасители
имам план да обърна реките
да не си сама на пресъхналото дъно

 

погледни надолу малка ева

човечеството се гърчи
змийска оргия от сплетени тела
всички птици са далече

а трябваше
да си една и само ти

 

душевна хирургия

твоята сянка
мина като скалпел през душата ми
не се чуди

откъде обичам
откъде кървя
откъде умирам

 

пораженец

не мога да спра цигарите
не мога да спра нощта
не мога да спра теб
не мога да спра смъртта
не мога да спра любовта
не мога да спра да те обичам

не мога да спра нищо

 

синия дявол на бляновете

онази гора
до която трябваше да има къща
а пред къщата деца и весело куче
остана в плановете на поезията
да зарови сляпо всички
повярвали в нея у бездната

ей така
манфреде ей така

да

 

киркегор

нямат брой случаите
в които вместо да викам за помощ
съм написал
още един ненужен стих

киркегор
би ме черпил едно вино по тоя повод

 

цветя на злото

ако поезията беше цвете
щях да искам да го посадиш на гроба ми
в живота тя ми отне достатъчно

 

6991

нужна си като пушкин.
необходима
като есенин и бодлер.

съветския учен
6 декември 1983 г
неизпратена телеграма

 

защо ти говоря за бодлер

ако поезията беше
поредната блудница
паднала щях да ѝ кажа
обичам те не плачи

 

8102

шизофренията
е влак от който не мога да сляза
не стой на линията

съветския учен
22 декември 1983, ссср
неизпратена телеграма

 

cor cordium II

ще извадя сърцето си
две риби и пет хляба
ще го пръсна
навред за всички живи
и няма да чакам твоето «да»

после с шели
ще пушим тежки масури
в елизиум

 

диотима към хьолдерлин

исках да чувам гласа ти
за да не се побъркам
окончателно в самотата си

а твоето мълчание ми казва

спокойно

вече си побъркан
остава ти да умреш

 

crash test

няма значение дали
ще свърша в психото при най-тежките
увиснал от някое дърво или пък
легнал на влаков прелез

важното е че ти вина любов
за всичко това нямаш: с мъжете
не се разправят жени
с мъжете се разправя Господ

свободна воля
личен избор
crash test

 

дядо

дядо ми казваше искам
да те вкарам в браздата
така и не успя
откъде да знае човекът
че и в танк да ме вкара

все тая

иноходец съм дядо
маршрута е напреки на пътя

липсваш много

 

обезлюбовените /на васил прасков/

целия живот е любов
която чака смъртта
за да стане вечност

всичко останало
е поезия по въпроса

 

свобода от свободата ви

останете си поети вие ми заявява
гражданинът бонапарт в тъмата
«не бях никога един от вас защото
освен всичките си домогвания
поезията е и ламтеж за власт
преоблечен като свободолюбие
пишещи вълци в овчи кожи за това
се дърпам толкова години наред
а сред вас душата ми се задушава»

 

съветник

неизвестен пияница
срещам го в бездомна
в дълбока търновска нощ
говори със света марина
за жените помоли й се
тя се оправя с тях

 

сбогом

/в едничка твоя капка
реки от мед изпивах,
едничка твоя капка
бе океан отрова.

шандор петьофи, лудият/

приемат те
докато мислят че си един от тях
когато разберат
че наистина си луд изчезват презглава

всяка среща ми показваше че не ставам

всяка раздяла
ми показваше че не ставате вие.

 

заключени в противоречието

за теб имам цяла вечност на разположение
и трябва да съм търпелив но живота
свършва и не трябва да се бавя

 

напълно равностоен бартер

заменям всичките си
шибани стихове
за прегръдката ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments