В тъмнобялата нощ събираме в очите си сладки, тежки звезди като вишни. И това е началото на всичко несънувано. Представяме ви най-новите стихове на младия поет и журналист от вестник „Монитор“ – Георги Славов, който подготвя за печат втората си книга с поезия. Успех и на добър час от името на цялата ни асоциална редакция!
*
с руините на боята
от тъмнобялата олющена стена
съградих и храм и град
и град и храм
разположени в центъра
за жертвоприношение
двете ми очи на звездите
заковани
в тъмнобяла нощ
никога не си обичал
докато костите не светят като звезда
*
и с тъгата си отключвах
всеки прозорец
с нищетата си
шепите на всеки музикант
разпадни се на съставни части
за да те намерят –
стотинка в шапката му
в края на деня
*
все вишни събирам в полета
за цветя
и ръката на моста към хоризонта
облак от хризантеми
в началото бе словото
после почивка от умората
звездата ми
неколкократно изгрява
неколкократно залязва
в разходки по петите
на тези които съм
неразказващи истории
за края на света
а за началото на нещо
несънувано
добро на всекиго и мене
тази нощ от тръни
на челото си още крепя
заведи ме вече до олтара
предадох се когато
разговорът в мен замлъкна
за празници и чудеса
от рани по кокалчетата
и тежки надежди
оттогава някой друг говори
като мен
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018