Георги Славов – Вишни

В тъмнобялата нощ събираме в очите си сладки, тежки звезди като вишни. И това е началото на всичко несънувано. Представяме ви най-новите стихове на младия поет и журналист от вестник „Монитор“ – Георги Славов, който подготвя за печат втората си книга с поезия. Успех и на добър час от името на цялата ни асоциална редакция!

 

*
с руините на боята
от тъмнобялата олющена стена
съградих и храм и град
и град и храм

разположени в центъра
за жертвоприношение
двете ми очи на звездите
заковани
в тъмнобяла нощ

никога не си обичал
докато костите не светят като звезда

 

*
и с тъгата си отключвах
всеки прозорец
с нищетата си
шепите на всеки музикант

разпадни се на съставни части
за да те намерят –
стотинка в шапката му
в края на деня

 

*
все вишни събирам в полета
за цветя
и ръката на моста към хоризонта

облак от хризантеми

в началото бе словото
после почивка от умората

 

звездата ми
неколкократно изгрява
неколкократно залязва
в разходки по петите
на тези които съм
неразказващи истории
за края на света
а за началото на нещо
несънувано

 

добро на всекиго и мене

тази нощ от тръни
на челото си още крепя

заведи ме вече до олтара

 

предадох се когато

разговорът в мен замлъкна
за празници и чудеса
от рани по кокалчетата
и тежки надежди
оттогава някой друг говори
като мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments