Георги Бутраков – Нека имената ни бъдат забравени

Потъваме в спомените за това, което можехме да бъдем. Чакаме последния изгрев сами. Разбираме, че сме обречени, когато мечтаем в новата публикация на Георги Бутраков в ноемврийския брой 15 на списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов

 

„What’s lost can never be broken“

Морета от „можеше да бъде“
Се блъскат в брегове от „щеше, ако беше… “
Колко плитко зарити туристи гният по тези плажове

„Можеше да бъде“ пише Господ с облаци
Забравил, че е всезнаещо-всевиждащ

„Можеше да бъде“ пише автора с кръвта си
Забравил края на романа

„Можеше да бъде“ писаха клишетата
Забравили защо са клишета

 

Talking ’bout my generation

Днес Тя ми призна
Че вече е на 30
Че вече знае
Че вече всичко
е свършило

Знае
че няма да си намери кой знае каква работа
За кой знае колко пари
С кой знае колко свободно
време

Знае че няма да намери кой знае каква любов
Знае… ако има късмет, има време за едно две
Деца и няколко стотин скандала в повече

Знае че малко талант е
Все едно нищо,
А много талант е
Твърде малко

Знае че са я излъгали, когато й казваха да мечтае
Знае че докато се е борила за мечтите си
Са я лъгали

И все пак, ако беше попитала
Щях да й кажа:

(Insert something I don’t want to write, here…)

 

Elite Tauren Chieftain

Разрезът на ръката й е
Пресен, не много дълъг, но достатъчно дълбок
Тъкмо е хванал коричка , която дращи палеца ми
Майсторско изпълнение. Е, почти…

– Откога е това? – питам, а тя
Отговаря нещо. Аз не слушам. Галя късата й червена коса и мисля за шегите на приятелите ми, че всяка тръгнала с мен ще е червенокоса или ще се боядиса в червено, ще е татуирана и луда, на ръба на самоубийството и т.н. и т.н.

Донякъде са прави, разбира се
Но всички тези жени ми говорят, говореха
За мечтите си, амбициите и т.н., и т.н.
Въпреки че всяка една имаше белези под китките, или бе скачала от н-ти етаж, или бяха поглъщали шепи хапчета и т.н., и т.н.
До една със пресни белези на застояла смърт.
А аз бях ЛАЙНОТО, със здрави вени, което им повтаряше, че мечтите са празна работа, а амбициите не водят до никъде и т.н., и т.н.

Скоро си тръгваха, да гонят мечти, амбиции, поредния разрез и т.н., и т.н.
А аз оставах да чакам поредния червен изгрев, нещо да дращи по палеца ми, и нечий чужди мечти и т.н, и т.н…

 

A barfly’s prayers

На никой не му пука
За новините пръснати в ъгъла
За отдавна немия телевизор
Размахващ отчаяни жестикулации
Покрай задниците на сервитьорките
Покрай празните бутилки
Чаши
Мозъци
Заети
С чаши
И изпразването на бутилки
И задника на сервитьорката

Боже за това обичам този бар

Двата пръста на някаква репортерка
Минават през дъното на бутилката
Как стои на този студ и рецитира нещо
Което утре ще бъде забравено
Като това стихотворение

Боже все тая дали ще оправиш света
Ела ми опрости вересиите

Защо ни броите във вашия свят
Жена ми спи с жени и
Може би със теб
Платих си сметката
Дори със мъничко бакшиш
Имаш моето девет до пет
Девет до девет дори

Нека да умрем безучастно, нека имената ни бъдат забравени
Никой тук не се вълнува от съдбата на света
Нека гробовете ни бъдат изровени
И труповете ни осквернени

Стига кривата ръка от немия телевизор
Все така да не успява да докосне
Задника на сервитьорката
Бутилките
Чашите
И нас

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments