Радка Миндова – Любов до смърт

Дъждът не спира да вали в старите ни обувки и това е вселенският потоп. Но всяка нощ Тя се хвърля от очите ни и ни спасява. За нас е удоволствие да ви представим нови стихове и хайку от Радка Миндова под ноемврийското студено слънце на списание „Нова асоциална поезия“.

 

Любов

всяка нощ
тя се хвърля от очите му
и спасява него

 

Раздвоение

Половината чайки крещят
не го оставяй да си тръгне
другата, че светът
ще е по-хубав без него
и разбирам, че само понякога
лятото става твоето лято.

 

*

морски изгреви…
кашонът на бездомника
обърнат на изток

 

*

гробище…
всички мъртъвци
млади

 

*

пеперуди…
редим мидите
две по две

 

*

стари обувки…
дъждът в тях
не спира

 

*

есенно слънце…
старец предлага книги
по левче

 

*

късна есен…
халката сама пада
от пръста й

 

Любовта

твърде тежка е
за да я носим
по отделно
и твърде лека
заедно…

 

*

Това копеле – щурецът
изчезна някъде.
Лятото е пресъхнал кладенец
в който снасят яйцата си
черни пеперуди

 

*

разсипано жито…
дообират спомена
врабците

 

*

Котаракът се промъква
в градината и след
малко носи сърцето
на поредното убито врабче
прилича на любов
… до смърт

 

Тя

Човек е измислил
толкова много неща
с които да замести любовта
а когато тя дойде
разбира че нищо
не му принадлежи.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments